Кой “материал” връща България с 10-20 години
Преди време един политик каза, че "материалът" ни е лош, като имаше предвид българина. Свикнали сме често да се упрекваме като нация, въпреки че някак си вътрешно не вярваме, че сме толкова лоши. Но когато ние си хвърляме кал върху народа, как да искаме другите да ни харесват.
По отношение на "материала" може би политикът има право поне за тези хора, които днес управляват България. И това не е въпрос на хвърлени от един или друг думи, а въпрос на обективна оценка какво се случва в страната ни и защо се връщаме в икономиката 10 години назад , а в обществените отношения може би и 20 години. Всичко днес е пълно с противоречия.
Дискусията в обществото е колко апартамента има министърът на вътрешните работи и гей ли е един виден народен представител. И едното, и другото нямат никакво значение за развитието на страната. Противоречията са други.
Вече година и половина това правителство се бори против кризата. Ако ти до 3-4 месеца, след като си на власт, нямаш идеята как да излезеш от кризата - то значи, че ти създаваш условия за нея. Още първото тримесечие на тази година отчита общо за Европейския съюз 0,1% ръст на БВП, докато у нас той продължи да спада. Германия очаква за тази година рекорден икономически растеж от обединението до днес.
Година и половина се борим против данъчните престъпления. Откриваме злоупотреби със стотици милиони. Същевременно ДДС през 2009-а е с близо милиард по-малко от събрания през 2008-а , а за 2010-а се чака още 1 милиард надолу. По данни от бюджет 2011 за първите 7 месеца на 2010 г. са събрани с 13,7% по-малко данъци, отколкото в същия период на 2009-а. Следователно "разкривайки" едни данъчни престъпления, ние създаваме условия за други, много по-големи.
Година и половина се борим против корупцията. Ако ти не пресечеш корените за първите няколко месеца от управлението, означава, че продължаваш да създаваш условия за нея. И нека да спрем да крещим колко сме корумпирани защото не Европа, а нашите псевдополитици, търсейки неясни дивиденти, ни дамгосаха с това прозвище.
Резултатът - индексът за корупция тази година пада на 3,6, което се оценява като един доста сериозен срив.
Година и половина ускоряваме усвояването на фондовете, същевременно - като включим целогодишната ни вноска през 2010-а, сме внесли в ЕС около 3 милиарда лева. А сме платили на българина около 1 милиард. Следователно не европеецът помага на българина да излезе от кризата, а българинът помага на европееца да живее по-добре.
Година и половина има непрекъснат конфликт между изпълнителна власт и съдебна система. Правосъдието не работи спокойно, а нападките срещу него карат европейските чиновници да крещят в хор: трябва реформа на съдебната система в България.
Една година отричаме "Южен поток", "Бургас-Александруполис" и "Белене". Половин година ги правим, ама чакаме какво ще каже Европа.
Три месеца сваляхме ДДС. Четири месеца го вдигахме.
Накрая си остана същото.
Свалихме здравноосигурителните вноски. След това ги качихме. И накрая направихме едно голямо нищо.
Три месеца влизахме в еврозоната. И когато ни обясниха, че днес там не ни е мястото - финансовият министър декларира: спечелихме, че не влязохме в еврозоната.
Въведохме понятия, чужди за България преди години - организирана престъпност, мафия и какво ли не. И се борим срещу тях като Дон Кихот срещу вятърните мелници. Защото се борим срещу нещо, което хем сме си го измислили, хем не знаем какво точно е то.
И какво правим? Знаем, че правителството нищо не прави. Но и всички ние, другите, какво трябва да направим?
Трябва да работим и да заемаме позиция, без да се страхуваме, че утре ще ни лепнат някой компромат. Да сменим лошото отношение на властта към българина и да работим, осъзнавайки няколко прости истини.
Първи приоритет на България е земеделието. Трябва да организираме финансирането му така, че трудолюбивият българин да печели добре и европеецът, като влиза в супермаркета, да търси българската храна.
Просто защото сме по-добри от тях, по-силни са традициите ни, по-хубава е земята ни. Трябва да направим така, че земеделецът да получава навреме субсидията си, а животновъдът да получава повече пари. За да не ядем недоказано чуждо месо.
Втори приоритет на България са дребният и средният бизнес. Българинът мисли, българинът може. Но икономиката ни технологично е назад. Трябва да дръпнем технически, за да сме конкурентоспособни. Европа дава за това пари. Просто трябва да създадем добра организация, да не се изкушаваме да отклоняваме тези пари. И с тях да постигнем това технологично ниво, при което по-голямото ни трудолюбие да ни дръпне напред.
Трети приоритет. Ние влязохме в ЕС, за да живеем по-добре. Да достигнем стандартите на германеца, французина, испанеца... За да живеем по-добре, трябва да имаме работа и да си подредим по-хубаво дома. А домът е мястото, където живеем. Трябва да осигурим добро финансиране на общините, за да направят нашия дом по-хубав, но и от нас зависи да го пазим чист. Тук трябва да вложим и съзнанието си.
Четвърти приоритет - нашите деца. Кое е най-важно за тях: образованието. Да получат тези познания, които утре ще им дадат възможност да реализират първите три приоритета.
Може би приоритетите могат да имат и друг ред. За да има и по-добър резултат. Но някой трябва да ги подреди правилно. Да бъде убеден в тях и да има познанията да ги реализира. Ако работиш добре, малките грешки ще бъдат простени. Дори и голяма грешка може да бъде простена. И хората ще те следват. Но ако работиш зле - прошка няма. Защото връщаш времето назад.
Крайно време е да проведем операция "Безделниците" и да оберем в нея лошия "материал". Не е необходимо да му правим нещо лошо. Просто да не му разрешаваме да ни пречи. Още по-малко - да ни управлява.
Аз вярвам в добрия български Материал.
Статията е публикувана във в. Труд на 31.10.2010 г.