Кой освен Бойко Борисов харесва България днес?

От година и половина политическият управляващите говорят единствено в бъдеще време.

Всичко, което вече трябваше да се е случило, го чакаме да се случи утре. Но понеже то не стана нито вчера, нито днес, си задаваме въпроса: Къде сме?

В цялата ни действителност има много противоречиви събития.

Правителството на Борисов и на ГЕРБ заживяха с кризата. Година и половина Борисов – година и половина криза. Трябва да не знаеш за какво става въпрос, та да не можеш през това време да дадеш реално послание, че може нещо да се промени. Нещо повече – за този период белезите на кризата се задълбочават:

• По изчисленията на всякакви методики, БВП за деветмесечието е по-нисък спрямо предходната година.
• Събраните данъци са по-малко от тези, през миналата година.
• Ръстът на необслужваните кредити стига критични граници.
• Междуфирмената задлъжнялост нараства.

Ако това са показатели, които са обективни и се покриват с цифри, но не всеки се задълбочава в тях, то всеки от нас вижда:

• Затворените магазини и надписите на тях „дава се под наем”. Дори в големите градове, да не говорим за по-малките.

• Тълпите пред новооткриващите се евтини магазини – и то само пред тези за храни.
• Празните улици след 20.00 часа, които за съжаление се виждат вече и в големите градове.
• Дупките по улици и пътища.
• Намаления трафик по гари, летища, дори и по пътищата на страната.
• Увеличаването на уличните кучета и просяците.

На кой от нас това не му прави впечатление? Единствено на Бойко Борисов и Компания.

Забравяме за обещанията на Дянков че излизаме от кризата. Слушахме за балансирания бюджет през 2009-а година, за прекрасния бюджет през 2010-а година, за влизането в еврозоната... Не се случи. Дано не забравим и за Шенген.

Но това, което всички знаем и можем да предвидим, ако казваме истината, е реакцията на правителството. Тя е точно толкова предвидима колкото експеримента на Павлов с кучето: конфликти и противопоставяне, противопоставяне и конфликти.

• Лекарите критикуват здравната каса – ще им направим проверки (справка Пазарджик). Някак си се забравя, че здравната каса е изцяло под управлението на правителството. Това го въведе Станишев, а Бойко няма никакво намерение да го променя.
• Учените искат пари - ще направим проверка как се стопанисват имотите им. Някак си се забравя, че работата на БАН е не да стопанисва имоти, а да прави наука. „Сит търбух – за наука глух”, би възкликнал отново един велик българин – Радой Ралин.
• Университетите искат повече пари. Не учете в Алма Матер, каза Дянков! Някак си се забравя, че Алма Матер е мечтата на всеки кандидат-студент. Че СУ е бил преди Дянковци, ще бъде и след тях. Полуобразованият не може да казва на желаещия да се образова къде да учи.
• Незаконен хотел на брега на морето – ще го разрушим. Ако го разрушиш, язвата в природата ще остане. Намери начин да го конфискуваш и прати там социално слабите, болните, възрастните, за да видят и те в трудния си живот малко лукс. Направи го хоспис. Някак си се забравя, че имаме министерство на строителството, а не министерство на разрушаването.

Срам ме е да продължавам защото няма гилдия, която да не беше засегната:

• Строителите строят лошо - ще ги проверяваме
• Журналистите пишат грешно, те нищо не разбират
• Икономистите пък не разбират, че излизаме от кризата, а разправят, че тя се задълбочавала.

Изобщо... появи ни се един Големанов, който ако беше литературен герой щеше да ни е симпатичен, но за съжаление ни скача по главите.

Българинът е силен. Преживя БКП, преживя БСП, преживя и тройната коалиция. Ще преживее и Бойко. Но всеки един от току изброените властимащи ни отнема нещо страшно – желанието ни за борба и промени.

Особено днешното правителство. Искаш да направиш нещо, имаш разумни идеи, търсиш правата си – и веднага ставаш лош. Докога?

Като лош пример ни сочат дори Гърция, Ирландия, Португалия и ни плашат да не станем като тях ...

Какъв лош пример! България трябва да се стреми да стигне тяхното ниво:

• Ирландия, в първата шестица по заплати в Европа – 1140 евро минимална заплата, преизчислена през покупателната способност.
• Гърция, във втората шестица по заплати в Европа – 918 евро минимална работна заплата, преизчислена през покупателната способност.
• Португалия, във втората шестица по заплати в Европа – 627 евро минимална работна заплата, преизчислена през покупателната способност.
• България – 244 евро, последна в Европа, дори след кандидат-членките – Хърватска и Турция.

Ирландия за 2009-а година е на второ място в ЕС по БВП от глава на населението, Гърция е 16-та, Португалия – 20-та. България е последна – два пъти по-малко от Португалия. Правителствата на тези страни в „криза” имаха смелостта да качат стандарта на живот и да поемат риска да предприемат непопулярни мерки, но на друго ниво.

Къде сме ние? Последни по стандарт в Европа. Днес Борисов не може да задържи дори стандарта на Станишев и не смее да предприеме риска на задължителните реформи, които надали днес ще спечелят обществено одобрение, но утре ще дръпнат България напред. А това, което трябва да се направи не само че няма да ти свали рейтинга, а ще ти го качи. Ако имаш познанията и мъжеството да го направиш.

Не трябва да спасяваш бюджета, а да спасяваш икономиката. Бюджетът е държавата, но икономиката са хората. Кое е по-важното?

На всеки политик трябва да му е ясно, че днес трябва да забрави думата „замразяване” – на доходи, заплати, пенсии, на икономика, земеделие, общини...От позицията на министър-председателя, министъра на финансите, на политика, бил той Костов или Станишев, замразяването означава одобряване на статуквото.

Кой освен Бойко Борисов харесва България днес, година и половина след неговото управление? Може и да има някой. Но ССД и аз не сме между тях. На България и трябва не замразяване, а развитие.

Мечтата на българина в зората на демокрацията беше да станем Швейцария на Балканите. Ако тогава беше мечта, то при днешните условия това може да бъде цел.

Защото имаме земята, имаме природата, имаме хората. Станахме член на Европейския съюз и с германеца, французина и испанеца можем да се състезаваме като равен с равен. Защото имаме повече дори и от тях – европейските фондове, които са благоприятни за новите страни-членки, каквато все още сме.

Така ли е? Така е! Но защо не го правим?

Статията е публикувана във в. Труд на 30.11.2010 г. със заглавие "Борисов, спасявай не бюджета, а икономиката!"