На правителството му липсва подход към дребния и средния бизнес

Здравейте г-н Софиянски,

Добър ден. Не знам дали съм ви казвал, но от малък винаги съм си мечтаел за К2. Когато бях малък за съжаление не беше качен този връх. Не знам дали на него сте се кръстили ...

На него сме се кръстили, точно така

Но той е един от най-трудните за изкачване върхове...

Точно така е, Ние сме радиото, което трудно се изкачва, но за сметка на това пък сме упорити и продължаваме да се изкачваме. Като не се изкачвате на върха К2 пък имате възможност да говорите по радио К2. Да започнем от днешното заглавие на ваш материал във в. Труд, което гласи: "Ако Борисов не почне да управлява, народът пак ще излезе на улиците. Защо г-н Софиянски?

Очевиден е спадът на потреблението. И хората имат много сериозни проблеми в ежедневието. Някак си правителството не ги усеща, но ние, които имаме по-друг живот ги усещаме. Вижте магазините, вижте фирмите, които фалират. Отново земеделската субсидия закъснява. Отново се поставя някакво условие - първо да се платят данъците, после да се изплати ... И това всичко Това създава толкова сериозни проблеми в ежедневието, че ако и зимата ни направи някой номер, ще има доста сериозни проблеми.

Добре, за всички е ясно, че нещата не вървят много добре. По ред причини, като се започне от световната икономическа криза та се свърши и вероятно с недостатъчно умели решения в управлението. Няма да ги коментираме толкова много тях, колкото ми се ще Вие като човек с опит - Вие спасихте в известен смисъл, за да не кажа буквално нещата през 97 година. Какъв съвет бихте могли да дадете на сегашното правителство? Впрочем те обаждат ли Ви се да Ви питат какво се прави в подобна ситуация.

Ами, кой ще ми се обажда на мене. Това правителство има самочувствието, че всичко знае - и то идва от премиера, който пък за съжаление много малко знае. Не че човекът не държи едно добро поведение, но в края на краищата за да свършиш някаква работа се изискват и някакви познания. Те имат самочувствието, че знаят всичко, виждате, че не се консултират. Добре, и това не е лошо, защото пък от друга страна те казват, "Да, ние носим отговорността сами" Аз обаче питам, в какво се изразява тази отговорност? Когато нещата се влошават, икономическите параметри са много сериозно тревожещи. Сега, кой ще поеме отговорността за това, че са похарчени наши пари - четири и половина милиарда? Ние говорим този откраднал толкова, онзи откраднал толкова, но реално от нас са взети четири милиарда и половина. Това са средства, които не е въпрос аз да казвам, че някой ги е взел, а въпрос на цифри, на отчети, на бюджет. И те не са довели до абсолютно никакъв резултат. Не можеш да похарчиш четири и половина милиарда лева на тази държава, която е в криза от резервите и, да увеличиш дефицита, да не усвояваш еврофондове и въпреки това положението да продължава да се влошава. Значи ти си ги прахосал тия пари. Това е логиката срещу която аз възразявам.

Вие казвате не може. Очевидно може!

Очевидно може, но не е редно.

Ние обществото какво правим в този случай?

Лично мен ако ме питате, аз се опитвам да се държа опозиционно.

Това, което успокоява управляващите е, че в момента няма алтернатива. Това ги прави да се чувстват комфортно доколкото един човек със самочувствие може да се чувства комфортно в бедна държава. Аз съм на принципа, че богат не можеш да бъдеш в бедна държава.

Българинът вече познава, гледа телевизия, не е като едно време, той знае как живеят хората зад границата и вижда, че има други хоризонти. Това, което ме дразни най-много в това правителство, не можем да се примирим с последното място, което имаме в Европейския съюз.

Даденостите, които имаше България преди кризата, пък и по време на кризата, предполагаше България сега да е далеч по-напред в икономическото си развитие.

Миналата година стягахме колани, стискахме зъби защото се казваше, че нашата цел като държава е да влезем в еврозоната. Оказа се, че няма да влезем, пък и не ни искат много. Тази година каква ни е целта според Вас? Защо пак трябва да стискаме зъби, както ни призова премиера?

Много лесно е да призоваваш някой да стиска зъби когато ти не ги стискаш. Когато ходиш с петдесет души охрана и се чувстваш комфортно защото те пазят отвсякъде е лесно да казваш на другите "Стискайте зъби".

Не е това проблемът- Проблемът бяха сбърканите цели. България нямаше място в еврозоната не заради фискалната политика, а за това, че ние имахме един постоянен икономически спад, който започна с правителството на Станишев - затова и Станишев падна - и Бойко Борисов трябваше да поеме нещата и да се постарае да пречупи тази тенденция на спад на производството в България, на спад на Брутния вътрешен продукт.

Това можеше ли да се случи?

Можеше да се случи.

Как?

С работа, как. Не с приказки и с перчене по телевизията, а с работа. Но да продължа нататък. Когато ние кандидатствахме се опитахме в нереални условия да направим една стагнация и тя се оказа контраефективна. Тя доведе до още по-тежко влошаване на икономическото положение.

Трябваше да се направи точно обратното. Когато имаш икономически спад ти трябва да стимулираш икономиката, дори и с риска на неизпълнение на някои параметри, които МВФ и европейската зона предполагат. Малко по-висок дефицит, разплащане на сметките, които държавата дължеше. Една ясна схема на публичните финанси, която да успокои икономиката, а не да се стреми да я стагнира и да я вкарва в Еврозоната.

Българската икономика не е достатъчно готова да влезе в Еврозоната, не е достатъчно конкурентоспособна. И ако с цената на огромни лишения бяхме успели да въведем еврото, което е невъзможно и не можеше да бъде и възможно. Цялата тази процедура щеше да доведе до такива лишения, че щяхме да влезем обезценени в Еврозоната и нашите предприятия просто щяха да станат лесна жертва на чуждата конкуренция. Нормалното беше да усилим икономиката и икономиката да ни вкара в Еврозоната. А не някакви фантасмагории за балансирани бюджети. Това беше принципната грешка.

Ако Вие бяхте премиер днес какво най-напред щяхте да направите?

Много неща трябва да се направят, но първото нещо, което трябва да се направи е един нормален бюджет.

Когато видяха, че се разминават с реалностите в икономиката - както беше и при Станишев - въпреки растежа допуснахме една висока инфлация и това беше една от основните причини за тази криза. Първо трябва да се коригира бюджета и да се направи един реален бюджет.

Второ, България има ниска експозиция на външния дълг. Веднага да се реализират ценни книжа, облигации, да се намери вариант да се привлекат конкретни заемни средства - независимо че ще се увеличи дълга - които да влезнат пряко в икономиката.

Трето, едно покачване на доходите за да се усили малко потреблението - и най-вече на пенсионерите. Пак на принципа на заемни средства.

И последното или даже първото, което трябва да се направи е да се навлезе в много по-бързо усвояване на екофондовете. Ние спим. Ние буквално спим.

Финансовият министър каза, че сме държавата с най-доброто оползотворяване на европейските фондове и с най-много инвестиции.

Глупости! Това, че не сме с най-много инвестиции, това е безспорно. Това, че не усвояваме фондовете също е безспорно. Имаме миналата година нулева приватизационна година. Имаме и нулева инвестиционна година от гледна точка на външните инвестиции, да не говорим, че имаме и изтегляне на инвестиции.

Финансовият министър Дянков замени предложението си за референдум за размера на данъците с поредната нова идея - да се измени конституцията така че за данъчни промени да се изисква гласуване с квалифицирано мнозинство в Народното събрание? Как оценявате поредния министерски замисъл?

На дянковите позиции не може да бъде гледано сериозно.

Как може да не гледаме сериозно? Той е вицепремиер и финансов министър? Та от него ни зависи живота.

И затова сме на тоя хал! Не ме карайте да коментирам неща, които първо не съм ги чул, второ от него вече нищо не може да ме изненада.

Добре да коментирате тогава друго. Социалният министър Тотьо Младенов предлага минималната работна заплата от 240 да стане 270 лева от 1 юли, плюсове и минуси според вас.

Минималната заплата е важен социален фактор. Хубаво е тя да бъде по-висока, то има и други инструменти, които могат да увеличат покупателната способност.

Аз бих се спрял на други инструменти защото минималната работна заплата е твърде механичен инструмент.

Ние имаме една ясна диференциация между хора, които не могат да се оправят в ежедневието и хора, които се оправят нормално. От тази гледна точка много по-съществен и важен показател е средната работна заплата. Нея трябва да се стремим да я качваме. Трябва да търсим решение, с което да подпомогнем социално слабия реално, човекът който днес не може да се справи да получи един нормален начин на живот. Имам предвид отопление, увеличение на негови сметки, намиране на подходяща работа.

По-важно е да се раздвижат механизмите, които да подпомогнат наистина нуждаещия се. Качването на минималната работна заплата освен, че е механично, може да окаже влияние и върху работодателите.

Ако ти не можеш да предложиш квалифицирана работа на хората и имаш човек, който си върши добре работата, но искаш все пак да го задържиш, ти ще намериш модула и не можеш да се подчиняваш на това той да получава обезателно някаква заплата. Затова казвам, правилно, хубаво е, но това е мярка в други условия. Днешната ситуация изисква много по-динамичен подход, който да насочи тези средства, които ще отидат точно в тази посока, да ги насочи по-конкретно към нуждаещия се.

Централно място в опита на управляващите да си върнат инициативата е акцентът върху инфраструктурните проекти. Ще успее ли Борисов да насочи изцяло общественото внимание върху магистрали и спортни съоръжения, че то да забрави за растящите цени, безработицата, замразените доходи?

Нека да разделим спортните съоръжения от инфраструктурата. Спортното съоръжение е важно нещо, хубаво е, че се прави спортна зала. Друг е въпросът дали е на най-подходящото място и по най-подходящия начин. Аз лично като кмет съм имал други виждания затова съм пристрастен малко. Ако трябва да добавя коментар за спортната зала, която е съвсем различна от магистралите, много по-добре би било тя да е обект на частни инвестиции, държавата само да помогне с терени и с инфраструктура, а тя да се строи не с пари от бюджета. Но това си е все пак едно решение.

По отношение на магистралите то трябваше отдавна да се случи. За съжаление опитът на Борисов в строителството досега е доста отрицателен. Беше доста дълго време кмет на София. Метрото е правилно, продължи да се строи, но оттам нататък всичките опити в пътното строителство, като почнем от Цариградско шосе, по което се движа в момента, което беше основно ремонтирано само преди няколко години и не си личи и като минем през Околовръстното, което се наводни веднага ... Така или иначе като цел това е правилно. Това е сериозна инвестиция, необходимо е на страната и трябва да се работи.

Както се работят магистралите обаче бих искал да добавя, трябва да се работят и газопроводите, трябва да се работи и по петролопровод евентуално, изобщо инфраструктурното строителство не е само магистрала. Това са тези комуникации и тази обществена необходимост, която трябва да бъде финансирана държавно. Правилно е. Въпросът е доколко правилно се изпълнява, но е правилно като политика.

Но това е единият разрез. Другият разрез идва веднага след това и този друг разрез е дребният и средният бизнес. Българската икономика не е достатъчно конкурентоспособна. Поради по-остарелите технологии, поради това, че е по-нова в бизнеса. Нашата частна инициатива, която започна от средата на деветдесетте реално трябва да се конкурира с една частна инициатива, която има вековни традиции - в една Германия, в една Франция, в една Унгария ако щете, която никога не направи такъв комунизъм, какъвто ние направихме.

И тук вече е втория план. Да, да строим е добре. И Хитлер е извадил Германия от икономическа криза с мащабно инфраструктурно строителство и е правилно. Дотолкова я е подготвил, че я е подготвил за една война, която издържа дълго време.

Но от друга страна ти ако не легнеш на основата на пирамидата - на дребния и средния бизнес, ти си загубен само с едно строителство.

Това липсва на правителството - подхода към дребния и средния бизнес!

По какъв начин? Европа ни дава пари. Дава ни пари за да можем да имаме нейния стандарт на живот, да имаме нейното ниво на икономика защото и тя ще купува от нас после. Това са по оперативните програми Конкурентоспособност, Селски райони, това са проекти по един, два, три четири милиона, някои и по-малки, които са адресирани към дребния и средния бизнес. От тях имаме нулево усвояване!

И какво като се занимавам с една магистрала ... Да не забравяме, че Люлин щяха да я откриват на 8 декември, на 20 декември и накрая откриха едно търкало, което не знаеш накъде вървиш и най-накрая казаха напролет ...

И наводниха един квартал

Да не говорим, че и платиха не знам колко си отгоре. За какво става въпрос?

Нека строят голямото. Но да не губим основата на пирамидата. Това ни е важно на нас българите.

Интервю за радио К2, 10-02-2011