ОДС ще е начало на дясно обединение
Г-н Софиянски, обявихте, че няколко извънпарламентарни партии сте подписали създаването на Демократичен алианс. Кои сте и как ще се регистрирате - под това име има партия - тази на д-р Константин Тренчев?
“Демократичен алианс” беше работното име, приемете го по-скоро като символ. Логиката на обединението ще се реализира чрез проект “Общество на демократичните сили”. Абревиатурата ОДС не е случайна - с нея десницата е постигнала най-големите си успехи. Още от първите избори след 1990 г., след това успехите на местните избори и на парламентарните през 1997 г. Това е началото на процес, в който няма учредители, защото на всички ни се иска това е обединение на дясното.
Основата на този етап е извънпарламентарната опозиция. Хартата е подписана от БДС “Радикали”, “Гергьовден”, земеделци, клуб “Сенатор” и др. Не изключваме никоя от дясномислещите организации.
И не приемаме, че ГЕРБ е дясномислеща организация, въпреки формалното й членство в ЕНП. Напротив. Притесняваме се, че ГЕРБ с управлението си ни връща в годините преди 10 ноември 1989 г. Икономиката затъва, положението е по-лошо, отколкото когато Бойко Борисов взе властта.
Затова започваме и семинари за актуализация на управленска програма за спасение и стабилизация, първо на икономиката, а и на останалите обществени сфери.
Редно ли е зад нова абревиатура ОДС да заставате вие, г-н Бакърджиев, г-н Праматарски - все хора, напускали този формат, воден от СДС тогава? През 2001 г. вие направихте ССД като алтернатива на СДС и ОДС? През 2005 г. не се съгласихте да сте в ОДС, сформирано от Надежда Михайлова.
Аз напуснах СДС тогава, защото не бях съгласен с начина, по който се правеше политика. Не сме напуснали символа на ОДС. Това и искаме да възстановим сега - да сме хора, които са заедно заради общите си цели, а не заради партийния строй и по задължение.
За наследник на ОДС сега минава “Синята коалиция”. Ще ги каните ли? Там пък периодично циркулира идея по-малки партии да се връщат в СДС.
Разчитаме на добри отношения със “Синята коалиция”, най-вече на опозиционното поведение на СДС, защото повечето представители на коалицията в управлението на ГЕРБ са от партията на Иван Костов.
Как ще се явява новото ОДС на избори?
Разписали сме основните принципи и те са, че ще участваме заедно, а решенията ще се вземат с единомислие. Това е важното. Иначе ще си има координационен съвет, има си процедури, аз не съм юрист.
А и още няма окончателна версия на Изборния кодекс. Поредното нещо, което това правителство и мнозинство не е свършило като хората. Примерите за същото са много - като започнем от бюджетния дефицит за 2010 г. и клетвите на Бойко Борисов и Симеон Дянков, че той няма да мине 2%, а беше 3,9%. Такъв пример е и въвеждането на стандарт за храните, които тръгнаха със скандали.
Няма сфера, в която нещо наистина да е свършено, освен може би строежът на метрото. Но там имаше такава натрупана инерция, че даже и Бойко Борисов не успя да я спре.
Идат президентски избори. Призовахте “Синята коалиция” да пусне и други номинации, не само на СДС и ДСБ в предварителни избори, но не успяхте. Защо?
Да, разговаряхме със “Синята коалиция”, с лидера на СДС и кандидата им за президент Румен Христов. Те обаче са взели своето решение за формата. Не бива да се бъркаме в тяхната позиция.Но аз мисля, че ние от ССД трябва да подкрепим “Синята коалиция” в предварителните избори, защото едно обидно ниско участие във вота ще нанесе удар на демократично мислещите хора. Затова е важно колкото се може повече избиратели да участват. Ще дадем своя принос.
Хем няма да се месите в решенията на “Синята коалиция”, хем ще гласувате в предварителните им избори? Противоречите си.
Не одобряваме това, че са затворени номинациите, но приемаме желанието им за избори и ще подкрепим Румен Христов на тях. Защото смятаме, че той има принос за развитието на България. Участвал е в две правителства, които се отчитат като успешни. Христов е човекът, изиграл основна роля при преодоляването на зърнената криза през 1997 г., наследена от Жан Виденов.
Но каква позиция ще заеме Демократичният алианс и по какъв начин ще реши да участва в президентските избори е друго - дали със своя кандидатура, или ще подкрепим друг кандидат. Не изключвайте и вариант победителят от изборите в “Синята коалиция” да се срещне с номинирания от нас кандидат за президент, отново в предварителна предизборна битка.
Това обсъдено ли е?
Това е в съзнанието ни. На този етап СДС и ДСБ имат да си решат семейния проблем. След това можем да говорим по-конкретно.
Не криехте симпатиите си към Меглена Кунева като кандидат за президент. Това минава ли през участие и на НДСВ в новия ви формат?
Г-жа Кунева би имала предимството да е независим кандидат, ако реши да участва в изборите. От разговорите, които съм водил, тя има намерение да участва от името на обществен комитет.
Това е възможност да се привлече извънпартиен вот, който може да е решаващ. Но нека изчакаме официална номинация. А с НДСВ разговори са водени, независимо от това дали г-жа Кунева ще е кандидат.
А Стефан Софиянски отново кандидат за кмет на София?
Възможно е. Предстоят разговори в алианса. Със “Синята коалиция” не сме говорили за местния вот, макар това да са важни избори. Ако при президентските избори знакът е по-скоро политически и дали ще се промени статуквото, то в местната власт се реализира управление.
Нов кмет на София може да покаже, че градът може да работи по-добре от правителството. Както стана през 1997 г. И сега имаме носталгично управление към БКП, използват се същите методи. При Жан Виденов също имаше такава носталгия по БКП и подобен стил - централизация, самочувствие на един човек, че решава нещата.
Ако сте кандидат за кмет, логичният въпрос ще е защо пак цепите десницата и гласовете й.
Кой десен вот ще се цепне? Според мен е по-вероятно да се обедини. За кое говорим? За трите процента на “Синята коалиция” или за дясномислещите хора?
В икономическата ви програма предлагате да се търси външно финансиране. За споразумение с МВФ се говореше още през 2009 г. Дойде ли време пак за МВФ?
Има два варианта - да търсим финансиране от МВФ или емитиране на облигации. Ако правителството беше направило някое от двете неща в началото, за да даде глътка въздух на бизнеса, сега щяхме да говорим за стабилизация и икономически ръст, какъвто има в повечето европейски страни.
Външно финансиране трябваше да погаси държавните задължения, да стимулира потреблението, да се повишат доходите - всичко това, което беше обещано от ГЕРБ. Вместо това сега в България трябва да говорим за спасителна програма, да пристъпим към спиране на дефицита и възстановяване на резерва. Но не през рестриктивни мерки.
А и как да не се издъни дефицитът като една магистрала, която трябва да струва 3 млн. евро на километър, се строи за 9 млн. евро? Това правителство оскъпи “Люлин” с 60 млн. евро! В ЕС цената е около три пъти по-ниска.
Борисов ще е прав, ако обяви: “Построих малко магистрала, но за сметка на това пенсионерите няма да получат по-високи пенсии.” Тази объркана логика непрекъснато се демонстрира.
Но Борисов твърди, че сме по-добре от повечето страни в ЕС и критикува тях за дефицита им.
Няма да коментирам несериозни приказки. Моля за извинение, но не съм убеден, че Бойко Борисов разбира какво значи бюджетен дефицит като икономически инструмент.
От Министерството на финансите пак твърдят, че признаците за ръст на икономиката са налице, говори се за 2,5% ръст.
Ако не ме лъже паметта в последните 2 години това е 17-ото подобно заключение оттам.
Те все пак стъпват на цифри, те ли не са верни и защо?
За миналата година имаме нулев растеж, така отчете статистиката. Ако погледнем макроикономическата ситуация, намалението на приходите от ДДС спрямо 2009 г., намаляването на общите данъчни постъпления спрямо 2009 г., силно се съмнявам, че този нулев растеж е реален.
В момента се отчита някакъв ръст, в който има съвсем естествени фактори - излизаме от зимата и влизаме в сезона, в който спадат енергийните разходи. Това дава възможност икономиката да диша по-спокойно. Но не дава развитие на икономиката. А ние имаме нужда от ръст и развитие.
Със Стефан Софиянски, лидер на ССД и бивш кмет на София, разговаря Лилия Цачева
в. Труд, 18 май 2011 г.