При събитията през януари и февруари 1997 година нямаше режисура
Г-н Софиянски, какъв е анализът ви на събитията в началото на 1997 г., 14 години по-късно, след уталожване на емоциите?
При някои емоциите може да ги няма, но при мен винаги ще ги има. Януарските дни, февруарските дни, а също и след това, са останали в съзнанието ми - особено 11 януари, дните на протестите - не искам никога да се повтарят. Не искам България да преживява втори път такова нещо. Сега, когато гледам кадри от Египет, си мисля, че ние бяхме на ръба на тези крайности, които са там. Затова ми се иска те никога да не се повтарят. Ако говорим безпристрастно, категорично мога да кажа от това, което съм преживял по улиците и от събитията след това, довели до коректното решение на покойния Добрев и на Първанов, мога да кажа, че тогава имаше спонтанно недоволство у хората. Нямаше режисура.
Имаше ли опасност от гражданска война и какво беше мястото на Николай Добрев за предотвратяването на евентуален конфликт?
Гражданска война не можеше да има, защото събитията тогава се развиваха основно в София. Протестите в страната не бяха силни. В София се развиваха основните събития и те бяха в интереса на CNN, бяха по всички западни агенции и някак си се очакваше промяната. За ролята на Николай Добрев в тези дни мога да кажа само положителни неща. Той и Първанов бяха хората, които търсиха решение и намериха смелост да върнат мандата.
Правилна ли беше постъпката на Николай Добрев? И всъщност това негово действие ли успокои хората, които преди това протестираха месеци наред?
Да. Протестите започнаха на 11 януари и продължиха до 4 февруари. Нека да не забравяме, че постъпката на Николай Добрев и на Георги Първанов успокои хората.
Вие бяхте назначен за премиер в служебно правителство на 2 февруари. Едно от първите ви решения беше въвеждането на валутния борд в страната. Правилно ли беше решението и изпълни ли предназначението си валутният борд?
Категорично да. Доказателство за това може да бъде видяно и днес. Щом хора, чието управление аз не приемам и на които ние сме в опозиция, продължават да спазват това правило и да го приемат и днес, това е решение, което преживя 14 години. През това време нито едно правителство не го е оспорвало. Това е решение, което преживя времето и се доказа във времето.
Когато взимахме решението за валутен борд, то не беше еднозначно и имаше много силна съпротива. Екипът ни тогава, с който работехме, се състоеше от много силни икономисти – Светослав Гаврийски, Чавдар Кънчев, Красимир Ангарски, Венци Антонов. Аз също съм икономист. Ние бяхме хора, които дойдохме и поехме ангажимент в тази критична ситуация, за да се стабилизира икономиката на страната, без да търсим политически дивиденти. Тогава поставихме тази основа, която и днес продължава да ни държи на повърхността, въпреки че има опити да потънем малко.
14 години по-късно къде се намира България и какъв е пътят, който изминахме през това време?
През тези 14 години имаше период на развитие, имаше и период на застой. През това време обаче основата, която положихме – кандидатурата за НАТО, категоричната позиция за членство в ЕС, валутният борд – всички тези неща доведоха до категорични постижения на нашата страна. Ние станахме и сме членове на ЕС, пълноправен член сме на НАТО.
Това, което ми се иска на мен като българин, тези предимства, които бяха постигнати трудно в страната, многото противоречиви за времето си решения, да бъдат по-добре използвани днес.
Смятам, че днешните управляващи забравят това и си мислят, че светът започва от тях. Това е въпрос на морал и на човешки ценности. Иска ми се те по-добре да използват тези придобивки, които бяха постигнати в далеч не еднозначна обстановка.
Не всички искаха да сме в НАТО, не всички искаха да сме в ЕС, защото мнозина от политиците, които и днес са действащи, са викали от прозорците на Министерски съвет “Долу НАТО”.
Интервю на Росица ГЕОРГИЕВА , Агенция Фокус, 04.02.2011