Стефан Софиянски за три месеца направи страшно много неща
Д-р Тренчев, датата 4 февруари 1997 г. мина някак по терлици през сегашното ни ежедневие и като че ли всички забравиха, че тогава имаше национална стачка. Каква роля изигра КТ „Подкрепа” в онези дни?
4 февруари беше краят на една агония. Но като че ли никой не си спомня, че между 10 януари и 4 февруари имаше и национална стачка, имаше огромни блокади и барикади по пътищата. Аз лично съм ходил над 10 пъти на барикадата в Дупница, където опасността от стълкновение с органите на реда беше твърде вероятна. На тази барикада имаше 7-8 хиляди души. И това са хората, които всъщност уплашиха БСП и тя върна мандата. Защото, когато на 3 февруари се чу, че те представят проектокабинет, тогава ние дадохме команда по гарнизона да тръгват към София миньорите, металурзите и да минаваме към ръкопашни схватки. На 12 февруари Стефан Софиянски пое служебното правителство и нещата затихнаха.
В онези дни сериозна роля играеше Евгений Бакърджиев, който беше координатор на структурите, които протестират. А това бяхме ние, с доста голямо нежелание към нас се присъедини и КНСБ, софийската градска организация на СДС и имаше и една неясна синдикална формация – на Диманов, която беше създадена политически целево. Студентите присъстваха на тези координационни съвети, на които обсъждахме информацията, разпределяхме задачи, тичахме насам-натам.
Но за мен е много важно да се подчертае каква беше мотивацията на протестиращите. Тя беше икономическа. В резултат на галопиращата инфлация и на редица неадекватни решения на правителството на Жан Виденов реалните доходи на хората бяха сведени до няколко долара на месец.
Срутилите се пирамиди, фалиралите банки, кризата с хляба – всичко това доведе до взривно нарастване на мотивацията за протест. Политиците просто се възползваха от него. Но хората не излязоха заради политиците, а заради проблемите. Стефан Софиянски за три месеца направи страшно много неща – стабилизира страната и страстите се успокоиха.
Оттогава обаче виси една въпросителна. Вярно ли е, че огромна роля, включително и финансова, за тези протести са изиграли Илия Павлов и „Мултигруп”?
Като един от най-активните участници в тези процеси мога да ви кажа, че никой не е дал нито един лев, за което имам информация. Дори ще ви кажа нещо по-пикантно. Според моята информация Иво Карамански е съжалил хората на голямата барикада на Дупница и е наредил да бъдат занесени една-две овце, да бъдат заклани и да се направи курбан, за да яде народът, и е пратил някакъв пикап с хляб. Дотам бяхме докарали нещата. Нямаше бензин, трудно се снабдявахме.
Когато чухме, че мандатът е върнат, настъпи страшно облекчение. Имаше викове, стрелби. Лично аз стрелях. Имах много законно оръжие и продължавам да имам и стрелях тук (в централата на „Подкрепа” на пл. „Гарибалди” – б.р.) през прозореца. Но при Петър Стоянов е имало някакви уговорки, които не са за пред хората. Това го знаят той, Иван Костов и комунистите Николай Добрев и Първанов.