Управлението не е полиция

Обявихте, че ще създавате десен алианс, това не е ли мисия невъзможна, г-н Софиянски?

Много е трудна, защото има доста различия. Хората, които са в парламента и олицетворяват дясното, имат една позиция, някак си им е уютно там. Ние, които сме извън парламента, пък не приемаме това статукво. Как ще успеем да се съберем, ми е трудно да прогнозирам в момента. Но от друга страна е нормално да се търси една по-активна икономическа дясна политика. Хората като че ли вече съзнават, че след Станишевото и Бойковото управление нещата - особено в стопанската и икономическата сфера, доста изостават.

Ежедневието ни става все по-трудно и би трябвало да се потърси тази политика, която ни изведе до членство в Европейския съюз, с която въведохме валутния борд. Когато имахме възможност да осигурим един добър растеж, да има по-добри доходи. Това е целта на дясното управление.

Казахте – ние. Кои сте вие? Хората са уморени от този 20-годишен преход, в който нищо добро не им се случва, а всеки обещава светло бъдеще.

Аз не съм съгласен, че нищо не се случва. Все пак нека да погледнем какво беше преди 20 години, когато ни спираха по три часа тока, когато бананите бяха лукс и когато частната собственост беше забранена. Сега има хора от третата възраст, които живеят добре поради възстановени имоти, или това, че децата им, от една страна, имат възможност да работят тук в сферата на частния бизнес, от друга – могат да пътуват и с качествата си да заемат позиции и в другите европейски страни. Това са достижения на демокрацията, които ние не бива да отричаме.

Ако говорим, че са забавени темповете на промените – да, безспорно. Но в крайна сметка основната цел е постигната. Ние сме в Европейския съюз и сега следва втората крачка - всички хора в него да са европейски граждани и да имат в един ден еднакъв стандарт на живот. Това е логика, което трябва да мотивира днешното правителство. И ако аз го критикувам, то е затова, че не само не ни приближава и не използва членството ни в Европейския съюз да ни приближи до европейските стандарти, а с работата си продължава да отваря голяма разлика между средния европеец и средния българин.

Никога България не е имала перспективата от 8-10 млрд. евро и то в рамките на 7 години да може да реализира политиката си за подобряване живота на хората. Проблемът е, че второ правителство подред не използват тези средства. Ако те работеха добре с публичните финанси, България щеше да има растеж, който щеше да се използва.

Защо не ги използват. Липса на капацитет ли, що ли?

Липса на достатъчно квалификация, достатъчно възможности. Освен това, прави впечатление, че се работи малко. Не може ти цял ден да си по телевизии и по откриване на незначителни обекти, ами кога седиш и работиш? Виждате едно сериозно решение не се взема – година и половина е това правителство, а енергийната му политика не е ясна. Вие да знаете ще има ли АЕЦ „Белене” няма ли да има? Ще се даде ли приоритет на алтернативните източници – на слънцето, на въздуха? Няма никаква яснота. В здравеопазването – ясно ли ви е какво ще става? Непрекъснато се сменят министри и не ни става ясно каква ще бъде здравната стратегия.

Ами да вземем това, което засяга хората. „Ще увеличим пенсиите!” После казаха: „Няма да ги увеличим”. Накрая взеха и тринадесетата пенсия. Да не говоря за другите странични обещания за надбавки – нищо не се изпълни, за да стигнем до днешното: „Радвайте се, че сега не ви намаляваме пенсиите. Ние строим магистрали.” Това е пълна глупост. Може да го каже само един некомпетентен човек, но не и премиерът. Строителството на магистралата няма нищо общо с пенсиите. Това са различни финансови потоци, по различен начин се формират. И ние не бива дълго време да търпим това положение. Просто трябва да се търси някакво решение, да бъдат притиснати. Или да сядат да работят и да променят политиката си, или да си отиват и да идват други.

Но не ми отговорихте на въпроса: „Кои сте „ние”?

Няма да се спирам на имена. По-скоро бих обобщил по следния начин – това са хората, които бяха на площадите и които търсеха промяната и в някаква степен я постигнаха през тези години. Отново подчертавам - с грешки, по-бавно, но така или иначе промяна има. Това са хората, които вкараха България в ЕС и разчитам не толкова на партийни настроения и на конкретни личности, а по-скоро на едно обществено настроение, обединено около конкретни идеи.

Ако почнем да ги подреждаме, първата, краткосрочната, е България да не бъде на последно място в ЕС, т.е. да постигнем този икономически растеж и това ниво на доходите, че да задминем страните, които влязоха преди нас – Словакия, Словения, Полша, Чехия.

Десният алианс няма да бъде формална структура, а хора, обединени около няколко конкретни принципа. Тези принципи и една програма най-вече за стабилизиране на България, за излизане от кризата, ще бъдат дискутирани на сериозно експертно ниво. И когато видим, че можем да се обединим около тази структура, тогава всички, които споделят тези принципи и идеи смятам да ги поканим да учредим десния алианс, който ще продължи да работи като едно принципно програмно обединение.

Нещо като президентското АБВ?

Не обичам да правя аналози, но след като президентът прави вляво нещо такова, очевидно е, че и дясното не трябва да спи. Бих се радвал, ако СДС и ДСБ станат инициатори на една такава политика, но в момента виждам, че те поддържат статуквото. Приемат една голяма част от нещата. Гласуват за тези тежки за България бюджети.

Не се ли въздържаха?

Първите бюджети, които бяха най-грешните, бяха подкрепени от десницата - за влизането в Еврозоната, за актуализирането на бюджета, когато се провали. Тези идеи нанесоха сериозни последствия на България. Разбира се, там седи все още едно ядро от хора, които са били в управлението, има положителни спомени за тяхното управление и ако то се мобилизира и участва дори да бъде водещо, аз бих се радвал. Но не мога да си позволя да стоя и да се радвам левите да се възстановяват, а ние да седим ни напред, ни назад.

Да разбирам ли, че ще поканите в демократичния алианс СДС и ДСБ?

Никога не сме изключвали или като структури, или като отделни личности да участват. Ние сме свободно мислещи хора, затова сме се кръстили Съюз на свободните демократи, и бих казал, че разчитаме и се надяваме те да участват. Защото за нас – вие казахте „мисия невъзможна”, но мисията ще бъде реална и възможна, ако всички, които сме участвали в прехода се обединим. Мисля, че сега, на днешното неправене на нищо, хората се сещат, че в тези 20 години имаше по-динамични периоди с по-добър стандарт на живот.

Кога десният алианс ще бъде факт?

В края на март.

Управляващите твърдят че сме излезли от кризата. Така ли е?

Това го чувахме цялата минала година. България не е излязла от кризата и икономическите показатели са изключително лоши. Така че не само не излизаме, но и тя може да се задълбочи. Те могат да казват всичко, въпросът е как ние го чувстваме, как всеки човек го чувства в ежедневието си. Ако вземе от погледа на вашите читатели, излизане от кризата трябва да означава две неща – или по-голяма пенсия, или с пенсията си да мога да си купя повече. Нито едното става, нито другото.

В момента в държавата върви скандал със СРС-тата. Въпросът ми е не е кой ги е изнесъл и как се оказаха тези записи в медиите, а защо никой от участниците в телефонните разговори не изпита вина от това, че всички чухме, че те се уговарят на коя митница кого да назначат, той бизнесмен е “свещена крава”. Това нормално поведение ли е за един министър-председател?

Няма нищо лошо в това да се препоръча човек. И всеки един от нас под един или друг начин го е правил. Българите сме свързани. Приятели сме и обичаме да си помагаме. Противно на това, което се опитват да ни натрапят външно, че сме егоисти - аз не мисля така. Смятам, че сме добри хора.

Друг е сериозният проблем – че няма мъжество и аргументация. Не може месеци след това ти да твърдиш: “Абе, нека да каже прокуратурата дали аз съм говорил или не”. Не може Борисов да не знае дали го е говорил това и трябва мъжки да излезе и да каже: “Да, говорих, и не намирам лошо”, или “Да, говорих, сбърках, извинявам се”.

Това което мен ме нервира е, че ни правят луди и чакат прокуратурата месеци да се произнесе дали той е казал нещо или не го е казал. Звучи просто несериозно. Компрометират институционалността, държавата. Друг е въпросът, защо изтичат тези разговори, защо се подхвърлят. Това очевидно е въпрос на вътрешни конфликти, защото надали аз мога да намеря такива материали, надали някой ще ми даде и някога ми е давал.

Така съм работил и така съм управлявал, че никой не се е занимавал с тези неща и никой не е смятал, че трябва да публикува това, ако съм бил слушан, или да ми го донесе. Те вътре някъде си имат проблеми. За съжаление, тези проблеми пречат по-нататък на развитието на държавата. Станахме наистина за подигравка. Да не говорим за тази обществена психоза. Това, което се каза е недопустимо: „Всички трябва да се подслушват”. Какво да се подслушва?

Вие вярвахте ли на вашите министри?

Да, разбира се. И затова имахме и резултатите. Трябва да се работи с екип. Ти ако не му вярваш, какво правиш? Управлението не е полиция. Полицията си има строго специфични функции и те се изпълняват от МВР. Управлението е градеж, ти трябва да създаваш, да твориш. Трябва да създаваш брутен вътрешен продукт. Трябва да стабилизираш финансите, да увеличаваш доходите… Това е управлението, не подслушването.

В едно телевизионно интервю намекнахте, че може отново да се кандидатирате за кмет. Ще го направите ли наистина?

Ако намерим добрите измерение на това, което трябва да стане в България, намерим подкрепата, тогава е разумно десният алианс да участва с кандидатури не само в София, а и в други големи градове. Десните се възстановиха след тежката загуба на парламентарните избори през 1994 г. след победа на местните в няколко големи града – София, Пловдив, Варна, Стара Загора.

Трябва да потърсим едно такова решение и най-вече като алтернатива на това, което става днес. И ако ние намерим тази алтернатива, ако видим, че хората я подкрепят, тогава лесно ще се намерят тези които могат да работят. Тогава мога да бъда един от тези хора. Но преди да имаме доброто виждане и добрата стратегия не бих могъл да вземам каквото и да било решение. Това минава и през обща, дясна кандидатура за президент, и за кметове.

Интервю на Румяна Стефанова за в. Ретро, 18.02.2011 г.