В момента България има най-слабия министър на финансите

Стефан Софиянски, премиер в служебния кабинет през 1997 година и лидер на ССД, коментира икономическата ситуация в страната в интервю за радио "Фокус"

Г-н Софиянски, каква е вашата оценка за събитията през януари 1997 година и конкретно това, което се случи на 4 февруари, когато БСП се отказва от мандата си. Всъщност мит ли е това, че тя доброволно се отказва, или действително така се случи?

Действително така се случи, това е и документално регистрирано. Спомням си срещата в президентството, когато официално върнаха мандата на Петър Стоянов, тогава той беше вече новоизбран президент, а Жан Виденов беше номиниран за министър – председател да направи нов кабинет. Георги Първанов беше тогава новоизбран председател на партията и те двамата върнаха мандата и казаха, че не могат да съставят правителство и тогава президентът насрочи нови избори.

Мнозина признават изключителната роля на президента Петър Стоянов, но аз ви зададох този въпрос дали това е мит, защото от друга страна се коментира, че е имало натиск срещу БСП и тя така или иначе е била принудена да върне мандата?

Аз не разбрах точно дали казахте, че не признавам или че признавам. За мен основаната роля за политическата сигурност, която изигра тогава решителната роля за успокояване на обстановката беше на Петър Стоянов. Той беше един новоизбран президент. Първите дни на мандата му бяха това. Беше облечен с много доверие и с много очакване и той оправда очакванията в една изключително напрегната атмосфера, той намери начин да убеди, да намери решението и всъщност това беше решение основно мотивирано и реализиране от него и, разбира се, тук трябва да отдадем заслуженото на това, че тогава покойният Николай Добрев и Първанов имаха решителността да отидат и да върнат мандата, въпреки че предполагам, че по-голяма част от симпатизантите на БСП надали са приемали това решение.

Имахте ли колебания по отношение на това да оглавите кабинета тогава?

Колебания не съм имал за това какво трябва да се прави и какво трябва да се свърши в един краткосрочен план, защото ако Петър Стоянов изигра политическата роля, ние добре знаем пълномощията на президента, тогава настроенията обществените бяха изцяло доминирани от опозицията, от нас десните. Имахме успешни кметове на фона на управлението на БСП, успешни кметове в Пловдив, във Варна, в Стара Загора - Цанко Яблански, в големите градове. В София също бяхме започнали успешно мандата си и се търсеше, имаше едно доверие към нас.

Докато Петър Стоянов го оправда с политическите си действия, вече идваше моментът, в който трябваше да се стабилизира икономическата страна, защото хората излязоха на улицата от лошата икономическа обстановка. Просто хората бяха силно обеднели и тогава си спомням, че имаше моменти при инфлацията, в който пенсиите се измерваха с 5-6 долара.

Тогава нямах колебания какво трябва да се направи в икономическата сфера. Имах и хората, с които можех да го направя. Имаше известен период, в който разговаряхме с колегите и с президента за екипа, който трябва да свърши това. Аз поставих определени условия, за да поема отговорността да премина от кметството в Министерски съвет, защото и кметството си имаше отговорност, ангажименти и проблеми. Колебания имаше до толкова, до колкото спорихме по някои условия в икономическата сфера. Имаше хора, които не приемаха някои от нещата, които бях предвидил.

Въвеждането на валутния борд е първото решение, което взимате тогава. Ако сега оглавите служебен кабинет, кое е първото, което бихте направили, как оценявате сегашната икономическа ситуация?

Сегашната икономическа ситуация в страната не е добра. Гледах данните за отчета на бюджета. Имаме ДДС събран с около половин милиард по-малко, отколкото през по-миналата година, тоест 2010 година е по-слаба от 2009 година по отношение на ДДС. Знаете, че бюджетът се провали и беше актуализиран през май и дори към актуализирания бюджет отново има в доста сфери неизпълнение и за мен няма перспектива в момента и няма ясно виждане от страна на правителството какво трябва да се направи.

Какво бих направил или по-скоро какво трябва да се направи според мен, защото много хипотетично е да се мисли, че от утре ще има друг кабинет или служебен кабинет, това, което трябва да се направи е да се приеме един стабилизационен икономически пакет. Икономиката ни е в тежко състояние. Тя трябва да бъде подпомогната. Трябва да се активизира усвояването на европейските фондове, защото са разплатени само 10%.

Можете ли да си представите, имаме 2007, 2008, 2009 и 2010 година – за четири години от 7-годишния период, в който са ефективни тези фондове, говоря за оперативните програми, които са над 7 млрд. евро, ние сме разплатили над 10% и как. Това са пари, чиято цел е да постави равностойно българската икономика, българското земеделие с европейското.

Ние не усвояваме тези средства да направи българската инфраструктура близка до европейската, българската екология, близка до европейската. Ние не усвояваме тези средства, същевременно правим един изключително рестриктивен бюджет, не се разплащат задълженията от страна на държавата и това затормозява много силно икономиката и резултатите са очевидни.

Каква е вашата съвсем кратка прогноза за настоящата година? Задавам ви този въпрос, защото според политолози по правило втората година управление на всеки кабинет е много трудна и рискована.

Както си го направи кабинета. Като си е постлал лошо и като не си е свършил работата година и половина и когато е влошил показателите, защото да вземеш управлението с дефицит 500 млн., а днес да имаш 2,7 млрд. плюс, че си похарчил и 2 млрд. от резерва и да нямаш резултати, значи че ти си работил лошо.

Втората година нямаше да бъде трудна, ако беше свършен примерно този стабилизационен икономически пакет, за който говоря, който да бъде похарчен за дейности, които създават БВП, щеше да има други резултати. Сега ще бъде естествено трудна и то трудна заради управлението, а не заради това, което е правил Станишев или някой преди него, а заради тази година и половина управление на ГЕРБ.

Това е истината. Не може година и половина ти да си на власт и да се оправдаваш с кризата. Ти си на власт, за да преодолееш кризата и затова са те избрали хората и това си декларирал. А ние, виждате, всеки министър почва изречението и вие журналистите свикнахте вече и ви стана ежедневие – то в условието на криза...

Защо сме година и половина в криза, защото няма някаква ясна визия. Ще е трудна, ако не се съберат и не започнат да работят и не покажат и не увлекат хората около конкретна икономическа програма. Махам политиката, махам глупостите с подслушванията, махам глупостите с досиетата, те да си вървят, те са някакъв фон, но икономиката е същността на развитието.

Ние сме в Европейския съюз, за да живеем като европейците. Това е нашата цел. Да имаме техният стандарт, а ние продължаваме да сме на последно място в Европа по всички показатели, отдалечавайки се от другите страни.

Едвин Сугарев в интервю за вестник „24 часа” казва, че 4 февруари 1997 година може да се повтори, ако пак дойде тогавашната криза. В този план, макар че преди малко казахте – хипотетично е сега да коментираме служебен кабинет, очаквате ли предсрочни парламентарни избори?

Предсрочни парламентарни избори може да предизвика само ГЕРБ, ако Бойко Борисов наистина прецени, че не може да се справи и избърза, докато няма създадена реална алтернатива, защото както се шегувахме с един приятел – говорим и спорим и аз критикувам по този начин и той казва – да, но няма кой да управлява – викам и днес няма кой да управлява и днес никой не управлява, но и че няма кой друг в момента и че няма алтернатива и това е безспорно.

За мен предсрочни избори са възможни, ако Бойко Борисов прецени, че трябва да смени екипа, да смени политиката и че това не минава през някои промени в момента по парламентарен път, а минава през избори. Хората могат да излязат евентуално да протестират, но тогава имаше за какво да протестират, имаше една десница разумна, която даде алтернатива за управлението, която показа алтернатива за управлението, както споменах, в големите градове и хората тръгнаха след нея. Сега, ако излязат на улицата след кого да тръгнат?

Безалтернативна ли е ситуацията?

Не, няма безалтернативно. Има две възможности. Едната, разбира се, е да се събуди правителството и Бойко да започне да работи най-сетне, защото хубаво е да се снимаш по телевизията и да говориш много и обикновено, но резултатите показват, че не е достатъчно. И единият вариант е наистина правителството да създаде ясна концепция и да покаже на хората какво търси.

Задължително да се смени финансовия министър, защото не може без квалифициран финансов министър една държава. Винаги България, ако не друго, е имала много силни финансови министри. В момента имаме най-слабият финансов министър от промените насам, да не говоря и за преди това, но тогава е била друга икономиката. Да се намери един сериозен човек, който да работи добре с публичните финанси и тогава вече нещата ще се успокоят и ще се даде нова надежда. Това е единият вариант.

Другият вариант е минава през формирането на един експертен кабинет за по-кратък период и минаването към едно дясно управление, защото ние сме доказвали, поне в съвременната ни история, че левите управления, като започнем от покойния Луканов, Жан Виденов, Станишев, винаги са довеждали страната до криза. Просто не са се справяли. Докато са идвали след това десни управления – на Филип Димитров, на Костов, които са маркирали така основните неща и основният път за възстановяване на страната и другата алтернатива е ние да се събираме, говоря за дясно мислещите хора, да направим една алтернативна програма.

Лично аз работя върху една алтернативна програма за развитие икономическо на страната, да се обединим около нея и да отидем на избори. Няма безнадеждни ситуации, още повече че това е абсурдното, че ние имахме лекарство против кризата и това са седемте милиарда.

Има 7 млрд. лв., които са ти безлихвени, които ти седят на твоята банкова сметка и същевременно гладуваш и стандартът на живот пада.

Като заговорихме за избори, да използвам повода, за да ви попитам, каква е вашата оценка, дали десните политически сили в страната или поне част от тях ще успеят да се обединят около една президентска кандидатура?

Винаги разместваме нещата. Ние трябва да се обединим първо около начина, по който страната ни ще излезе от тази криза, а след това да потърсим, тоест да знаем какво ще правим, защото лесното е да те изберат, трудно почва след това и ние първо трябва да се обединим около пътя, по който трябва да минем, какво трябва да направим, какви икономически мерки да направим, каква политика да водим и като се обединим около това нещо, оттам нататък вече да потърсим изпълнителите и хората.

Ние свободните демократи винаги сме казвали и сега оставаме на тази позиция, че в обединението, понеже очевидно има някои различия, обединението в една кандидатура минава през предварителни избори. Така сме постигнали успехи, когато пробихме за първи път в София, когато бях избран аз.

Интервю на Росица АНГЕЛОВА, Радио Фокус, 04.02.2011