Защо Костов и Мартин се страхуват от Софиянски?

Телевизионният дебат между кандидата във вътрешните избори между ДСБ и СДС за кмет на София Прошко Прошков и кандидата на Общността на демократичните сили Стефан Софиянски много ясно показа, че ОДС няма смисъл да чака отговор на въпроса дали Софиянски ще бъде допуснат за участие във вътрешните избори в „Синята коалиция”. Защото отговорът ще бъде „Не”. (Вижте дебата ТУК)

Начинът, по който г-н Прошков водеше спора, беше показателно неприличен и нескопосан за представител на организация, която би приела някакво състезание, освен, с този, с когото е решила, камо ли пък да се опита да се отвори към други формации подобни на нея. В името на един общ противник.

Отдавна съм забелязал, че голяма част от хората близо до Костов се държат като негови политически деца-индиго. Същото забеляза и Софиянски, но го обърна на смях, защото Прошко Прошков изглеждаше абсолютно смешен в желанието си да бъде агресивен като Командира в ранните му години. Вероятно за да му се хареса още повече. Само дето май не е забелязал, че шефът му напоследък е станал много благ. Но да оставим г-н Прошков да говори каквото си иска. Той не забелязва тези метаморфози на своя началник, може би защото просто е г-н Прошков.

Въпросът е защо Костов и Мартин Димитров не искат да допуснат Стефан Софиянски на вътрешните избори в Синята коалиция?

Знам, че ще ме репликират веднага с отговора: „Ами защото това са вътрешни избори на автентичното дясно - Синята коалиция, откъде накъде някакъв външен ще се намесва?”

И в този отговор се състои цялата натрапчива политическа наглост на баща и син „Костов и сие”. Че те представляват цялото автентично дясно. Като са цялото автентично дясно, се пита в задачата, защо се дразнят толкова от появата на Софиянски и от ОДС? Когато представляваш целия кръг, защо се боиш от концентричните кръгове в себе си? Всъщност отговора на въпроса поставен като заглавие на тази статия е много прост и директен като кандидата на ДСБ г-н Прошков.

Само помислете - на предварителните избори Софиянски да вземе да победи кандидатите и на СДС и на ДСБ. Нима това е невъзможно? Защо му е на Софиянски и на Общността на Демократичните Сили да се натискат да участват в състезание, което могат да загубят? Съберете сега тези два въпроса в един и ще получите отговора.

И той се състои в това, че и Костов и Мартин, не са убедени, че кандидатите им ще могат да победят на вътрешните избори бившия кмет на София. И затова, естествено, няма да го допуснат. Само че те забравят нещо много по-важно. Могат да не допуснат Софиянски на предварителните избори, но няма как да го спрат да се яви на действителните.

И нека сега направим още едно допускане. Ако на действителните избори, Софиянски подкрепен от ОДС получи повече гласове от кандидата на Синята коалиция и вкара повече общински съветници от нея, Синята коалиция преждевременно отива в политическото небитие. В това предполагам, никой не се съмнява.

Ако стане обратното, Синята коалиция ще покаже наистина, колко струва. Поради тези причини страхът на Костов и Мартин може да е оправдан, но е изцяло нелогичен. И да отложат битката на 12 юни, няма да могат да избегнат войната на 23 октомври.

Това е големия проблем на двамата лидери, които на всичко отгоре, вместо сами да поемат риска да се явят на избори, вадят някакви пешки, които се надяват да станат царици. Но царското място си запазват за себе си.

Илия Петров, в. Новинар, 02-06-2011