Декларация на ССД, 31.01.2010

Приета на заседание от 31 януари 2010 г. в гр. Пловдив

ОТНОСНО: Икономическата криза в България и предприемане на спешни мерки за справянето с нея

Съюзът на свободните демократи изразява огромната си тревога от тежката икономическа ситуация в страната и липсата на адекватна политика на правителството на България за преодоляването и.

Бюджетната политика на правителството от началото на мандата му, както и приетия бюджет за 2010 година, водят не до преодоляване, а до задълбочаване на кризата. Основните грешки са:

• Късната актуализация на бюджет 2009, наподобяваща бюджетните решения приемани в края на всяка година по време на управлението на кабинета Станишев.
• Неразплащането на държавните задължения.
• Неизплащането на земеделската субсидия.
• Слабата работа по усвояването на европейските фондове.

Резултатите от тази политика водят до най-ниска осигуреност на поръчки през последните 10 години – около 4 месеца. Натоварването на производствените мощности е стигнало 60%, докато в периода преди кризата беше 80%.

Усвояването на европейските фондове е по-лошо от всякога. Затворени са редица програми за средния и дребен бизнес.

За трите години членство в ЕС България е внесла над 1 милиард 100 милиона евро в бюджета на Европа, а е усвоила по оперативни програми едва 340 милиона евро. Поради лошо управление, бедна България е нетен донор с близо милиард евро на богатия европеец.

Всичко това довежда до бързо нарастване на безработицата, увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, която стига към 100 млрд. лева.

Застрашително намаляват разходите в жизнено важни сфери: здравеопазване, вътрешна сигурност, общини. Безспорен спад има в жизнения стандарт. Продължава слабата работа по усвояването на европейските фондове.

За да се преодолее тежката ситуация ССД смята, че е необходима незабавна смяна на икономическия екип на правителството, начело с финансовия министър Симеон Дянков. За 6 месеца този екип не показа квалификация за приемане на радикални мерки за преодоляване на кризата.

Напомняме, че за три месеца през 1997 година у нас бе преодоляна повече от 200-процентна инфлация и в България беше въведен валутен борд. Необходимо е предприемането на спешен антикризисен пакет от финансови и икономически мерки, за да не се повтори подобна ситуация.

Този пакет трябва да включва действия в две посоки:

Мерки за увеличаване на потреблението и стимулиране на производството

• Бързо разплащане на държавните задължения, които възлизат на близо 2 милиарда лева.
• Незабавно разплащане на земеделската субсидия – европейска и българска компонента.
• Намаляване на сроковете за възстановяване на ДДС.
• Приемане на пакет от целеви програми, финансирани от държавния бюджет и от банкови институции.
• Финансиране на големите проекти по оперативните програми от държавния бюджет до освобождаването им от Европейската комисия.
• Незабавно отваряне на европейските програми за дребния и средния бизнес – конкурентноспособност, селски райони и други, както и въвеждане в действие на програмата „Джереми” за гаранции на дребния и средния бизнес.
• Незабавни мерки за подкрепа на износа.
• При невъзможност тези средства да бъдат финансирани директно от държавния бюджет, е необходимо да се подготви допълнителен пакет за финансиране – емитиране на дългосрочни ДЦК, споразумение с Международния валутен фонд, ускоряване на целеви заеми от инфраструктурните банки.

Мерки за намаляване на социалните последствия от кризата:

• По-плавно намаляване на заетостта в публичния сектор и осмисляне на работата му. Не можем да се оплакваме непрекъснато от липса на административен капацитет и да уволняваме хора, без да ги натоварим с достатъчно работа и да насочим действията им в ефективна посока.
• Разширяване на активните мерки на пазара на труда и главно тези, които водят до незабавно откриване на работни места, включително усилване на програмите за временна заетост.
• Временно удължаване на срока за обезщетение при безработица най-малко с 1 месец.

Това са само част от приоритетите, които трябва да залегнат в една правителствена антикризисна програма. Призоваваме един широк икономически екип да изготви такава програма и парламентът на Република България да я приеме и следи за изпълнението й.

Ако има нещо оптимистично, това е, че положението е по-добро от 1997 г. и Европа е зад нас. Затова нека да не тичаме назад във времето защото 1997 година не беше толкова отдавна.