Делата срещу Стефан Софиянски

Стефан Софиянски е кмет на София 9 години, 7 месеца и 17 дни.

Избран за кмет през ноември 1995 г.

От 13 февруари до 21 май 1997 г. е министър-председател на служебното правителство на България, след което продължава кметския си мандат.

През октомври 1999 г. печели втори мандат за столичен кмет, а на местните избори през 2003 година е избран трети път.

През септември и октомври 2005 г. главният прокурор Никола Филчев внася четири искания за снемане на имунитета и даване на разрешение за наказателно преследване срещу народния представител Стефан Софиянски. Междувременно е създадена временна парламентарна комисия, която да проучи дали има достатъчно данни за извършено тежко престъпление.

В началото на 2006 г. комисията “Софиянски” отказва да даде разрешение за възбуждане на наказателно производство срещу бившия столичен кмет. Месец по-късно в писмо до председателя на парламента Георги Пирински Стефан Софиянски декларира, че е съгласен водените срещу него дела да продължат. На 20 февруари депутатският му имунитет е свален.

ПРОКУРОРСКА ПРОВЕРКА ЗА ЕВРООБЛИГАЦИОННИЯ ЗАЕМ ОТ 1999 ГОДИНА

Първото обвинение срещу Стефан Софиянски е за длъжностно престъпление във връзка с еврооблигационния заем от 1999 г., по който Столична община получава 50 млн.евро. Еврооблигациите на град София са пуснати за продажба на 12 май 1999 г. на Люксембургската фондова борса и са изкупени за няколко часа. Средствата от заема са инвестирани в транспорта и пътната инфраструктура на София.

Основните характеристики на еврооблигациите са : за емитирането им не са необходими гаранции, освен кредитния рейтинг на институцията, изготвен от световно призната агенция за кредитен рейтинг; те се емитират в конвентируема валута; емитирането се осъществява от финансови посредници, специализирани фирми или техни обединения; еврооблигациите се търгуват свободно на международните капиталови пазари.

Пускането на еврооблигациите e съпътствано от серия публикации, които алармират за злоупотреби и нарушения на процедурните правила.

На 18 юни 2001 г. Върховната касационна прокуратура се самосезира и образува делото за еврооблигациите. Повод е читателско писмо, публикувано във вестник 24 часа през 1999 г.

На 11 януари 2002 г. Стефан Софиянски е извикан като свидетел по делото в Четвърта районна следствена служба. По време на разпита му е връчено постановление за привличане като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева. Обвинението е за престъпление по служба по чл.282, ал.3 от НК (текстът от НК предвижда затвор от 3 до 10 години и забрана да се заема държавна или обществена длъжност).

Според обвинителния акт кметът е превишил правомощията, които му е гласувал Столичният общински съвет за емитирането на еврооблигациите, избрал е без конкурс кредитната агенция “Стандарт енд Пуърс” и обслужващата банка “Пари Ба” и еднолично е решил колко да им плати, с което ощетил бюджета на общината със 105 700 долара и 411 960 евро.

На 18 януари 2002 г. адвокатът на Софиянски - Пеньо Грозев, внася две жалби срещу постановлението за привличането на кмета като обвиняем и наложената му гаранция от 10 000 лева. В първата жалба до Главния прокурор Никола Филчев се настоява за сваляне на обвинението, а във втората до Софийската районна Прокуратура - за намаляване на гаранцията или замяната й с мярка за неотклонение “подписка”. Впоследствие гаранцията е намалена на 1000 лв. В началото на февруари Никола Филчев отказва да свали обвиненията и следствието продължава.

На 15 май 2002 г. след петмесечни проверки и експертизи Прокуратурата издава постановление за прекратяване на разследването срещу столичния кмет.

Комплексната съдебно-икономическа експертиза доказва, че няма данни за извършено престъпление.

Свалени са всички обвинения срещу Стефан Софиянски - за престъпление по служба, за нарушаване на Закона за обществените поръчки и за завишаване на разходите за емисията еврооблигации.

ДЕЛОТО ЗА ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ

На 26 април 2004 г. Върховната касационна прокуратура /ВКП/ започва проверка по повод изнесените обстоятелства в медиите за извършени от кмета Стефан Софиянски продажби на държавни имоти и реституции в държавни терени в нарушение на закона.

На 29 април 2004 Прокуратурата повдига обвинение към кмета на София Стефан Софиянски за престъпление по служба във връзка със сделката с Централни хали. Определена му е парична гаранция от 10 000 лева и му е наложена забрана да напуска страната. Върховна касационна прокуратура /ВКП/ иска отстраняването му от длъжност.

През юни 1998 година Стефан Софиянски подписва договор с фирма “Ащром”- Кипър за създаване на смесено дружество “Централни хали” АД. Общината влиза в акционерното дружество със сградата на Халите с площ от 4014 кв. м и прилежащите й 7015 кв. м дворна земя.

Имотите са апортирани в дружеството по балансовата им стойност за общо 9375 лева. Допълнително общината внася по сделката още 3125 лв. Така придобива 25% от акциите с общ номинал 12 500 лева. С това кметството доброволно се отказва от правото на решаващ глас при взимането на решения. Пазарната стойност на имотите, по които е трябвало да бъде сключена сделката, е 400 пъти по-голяма. Това показва още на 15 април 1998 г. експертна оценка на фирма “Фопис консулт” ООД, поръчана за целта от общината. Експертите оценяват сградата за 2 442 036 щатски долара, а земята - за 930 хил. долара. Ремонтираната сграда на Централните хали е открита на 30 май 2000 година .

На 5 май 2004 г. година Състав на Софийски градски съд отстранява от длъжност столичния кмет Стефан Софиянски. В мотивите за решението си съдът посочва, че от събраните доказателства може да се направи извод, че има извършено престъпление, както и за участие на обвиняемия в него. Според съда от сделката са причинени вреди от имуществен и неимуществен характер. Седмица по късно апелативния съд потвърждава решението на СГС за отстряваване от длъжност кмета Софиянски. На негово място е назначен за временно-изпълняващ длъжността кмет на София Минко Герджиков.

На 7 юли 2004 г. СГС го възстановява като кмет на столицата. В мотивите си съдът посочва, че двумесечният срок, предвиден от закона за разследване, е изтекъл. На следващия ден СГП протестира решението на СГС за възстановяване.На 14 юли 2004 г. Софийският апелативен съд потвърждава възстановяването му на поста кмет на столицата. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

На 21 юли 2004 г. Прокуратурата внася в Софийски градски съд обвинителен акт срещу Стефан Софиянски по делото за ремонта на Столичните хали. На 13 септември 2004 г. е първото заседание по делото. Делото е отлагано няколко пъти .

На 7 юли 2005 г. Софийският градски съд (СГС) спира делото за сделката с “Централните хали” срещу Стефан Софиянски. Магистратите приемат, че бившият градоначалник има депутатски имунитет след като ЦИК вече е обявила резултатите от парламентарните избори. На 27 септември 2005 г. Главният прокурор Никола Филчев внася искане в 40-то Народно събрание за снемане имунитета на народния представител Стефан Софиянски заради сделката с “Централни хали”. Създава се временна парламентарнта комисия, която да проучи дали има достатъчно данни за извършено тежко престъпление от Стефан Софиянски.

На 11 януари 2006 г. временната парламентарна комисия “Софиянски” отказва да се даде разрешение за възбуждане на наказателно производство срещу Стефан Софиянски.

На 20 февруари 2006 г. в писмо до председателя на парламента Георги Пирински Стефан Софиянски декларира, че е съгласен водените дела срещу него да продължат.На 20 февруари 2006 г.депутатите от НС 40 свалят имунитета на Стефан Софиянски.

На 28 април 2006 г. Стефан Софиянски се явява в съда по делото за Централни Хали за първи път без имунитет, обвинява Прокуратурата, че умишлено бави делото. На 13 юни 2006 г. на поредното заседание по делото Прокуратурата иска 7 години затвор, 4000 лв. глоба и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от 10 години за бившия столичен кмет Стефан Софиянски.

На 14 юни 2006 г. Софийският градски съд оправдава Стефан Софиянски. В мотивите си съдът посочва, че като кмет Софиянски не е можел да носи отговорност за сделката, защото решението е взето от Столичния общински съвет, който е колективен орган. Според съда общината продължава да е собственик на Централните хали, което е посочено и в нотариалния акт.

На 13 септември 2006 г. Софийска градска прокуратура протестира срещу оправдателната присъда на Стефан Софиянски по делото за Халите, която му постановява Софийски градски съд. Делото е внесено в апелативния съд за ново разглеждане. Обвинителите не приемат становището на СГС, че бившият кмет не е нарушил задълженията си. На 7 ноември 2006 година Софийският апелативен съд гледа делото за Халтите. Апелативният съд потвърждава оправдателната присъда по делото за Централни хали.

ДЕЛОТО „МИЛЕНИУМ ЦЕНТЪР”

На 15 юни 2004 г. СГП образува следствие срещу виновни длъжностни лица от Столичната община за престъпление по служба. Обвиненията са по чл.282, ал.2 от НК за това, че в периода октомври-ноември 1998 г., са нарушили и неизпълнили служебните си задължения и са превишили правата си с цел да набавят облага, за “ОББ” АД и ИФ “Развитие”. СО сключва с двете дружества извънсъдебно споразумение, без търг или конкурс, с което им отстъпва правото на строеж върху парцел с площ от 7 000 квадратни метра в кв. “Иван Вазов” за изграждане на административен, бизнес и банков комплекс. Вследствие на спроразумението са нанесени вреди за 5 000 000 щатски долара за Столичната община .

През юли 1993 г. Столичният общинският съвет възлага на тогавашния кмет Александър Янчулев да проведе търг за отстъпване на правото на строеж върху терен от 7000 кв. м между НДК и “Хилтън”. Парцелът е за изграждане на административен, бизнес, банков комплекс и паркинг. Търгът е спечелен от ИФ “Развитие” и ТБ “Обединена българска банка”. Цената на правото на строеж е платена на 22 ноември 1993 г. - $ 7 060 107. Квадратният метър излиза $ 1008. До 1998 г. нищо не е построено и за да не се заличи правото на строеж по давност, през 1998 г. кметът Софиянски подписва споразумение, че срокът за право на строеж тече от 1995 г. Така срокът е изместен с две години.

Софиянски твърди, че с извънсъдебно споразумение от ноември 1998 г. между ИФ “Развитие” и ТБ “ОББ” страните приемат за начален момент на правото на строеж 17 март 1995 г. поради промяна на предназначението на парцела за “обединен бизнесцентър”. Промяната е влязла в сила през 1995 г. със заповед на главния архитект на София Стоян Янев.

През 1999 г. по предложение на ОББ се създава смесено дружество “Милениум център” АД. В него общината участва с апорт на въпросните 7000 кв. м, а ОББ се задължава да внесе правото си на строеж върху парцела. Общината притежава 25% от акциите на дружеството. Решението за създаване на смесеното дружество е одобрено от общинския съвет. През март 2002 г. СОС одобрява делът на общината в “Милениум център” да бъде продаден. През октомври 2002 г. общината получава от ОББ 1 752 653 лв, или $ 876 326

На 25 юни 2004 г. Столична следствена служба повдига обвинение срещу временно отстранения кмет на София Стефан Софиянски за сключения на 17 септември 2002 година договор за покупко-продажба на пакет акции на Столичната община в “Милениум център” АД -София. Според обвинението договорът е сключен в нарушение на служебните задължения на столичния кмет с цел да се набави облага за “Обединена българска банка” АД и ИФ “Развитие”, от което са настъпили вредни последици за Столичната община. Наложена му е парична гаранция в размер на 10 000 лв.

На 12 юли 2004 г. СГП внася искане за временно отстраняване от длъжност на Софиянски във връзка с проверката по сделката за “Милениум център”.

На 15 юли 2004 г. Софиянски е отстранен от длъжност. Мотивите на съда са, че разследването е в начален етап, предстоят значителни по обем процесуални действия, насочени към събирането на различни доказателства, необходими за разследването, и чрез заемания пост може да бъде оказано влияние върху общински служители, които евентуално ще бъдат разпитани във връзка с разследването. СГС дава ход на делото.

На 27 юли 2004 г. състав на Софийския апелативен съд с председател съдия Галя Захарова отказва да отстрани от длъжност столичния кмет и отменя решението на СГС от 15 юли за временното му отстраняване. В мотивите си апелативните съдии посочват, че няма никакви доказателства, от които да се направи извода, че Стефан Софиянски е извършил или ще извършва действия, насочени във вреда на разследването.

На 8 март 2005 г. състав на СГС не уважава искането на защитата на Стефан Софиянски делото за “Милениум център” да бъде върнато на Софийска градска прокуратура за доразследване. Според обвинението, сключеният на 17 септември 2002 г. договор за покупко-продажба на пакет акции на Столичната община в “Милениум център” АД София е в нарушение на служебните задължения на столичния кмет с цел да набави облага за “ОББ” АД и ИФ “Развитие”, от което са настъпили вредни последици за Столичната община.

На 14 юли 2005 г. състав на СГС спира делото, тъй като Софиянски е избран за народен представител и има имунитет срещу наказателно преследване. Съдът отменя и наложената на Софиянски мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 10 000 лева.

На 25 октомври 2005 г. Главният прокурор Никола Фличев внася в 40-то НС искане за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Софиянски за сделката с “Милениум център”.

На 26 октомври 2006 г. СГС подновява делото срещу Стефан Софиянски по делото за “Милениум център” . Разпитани са свидетели по делото. Изявлението им става причина съдът да поиска експертиза за това дали сумата, утвърдена от общинския съвет по договора, е еднаква с реално заплатената по сделката.

На 17 януари 2007 г. съдът отлага делото срещу бившия столичен кмет. Съдът очаква Министерство на Външните работи да даде разяснение относно статута на Стефан Софиянски като евродепутат. Според Главния прокурор Борис Велчев Софиянски няма имунитет като евродепутат.

На 1 февруари 2007 г. Софийски градски съд спира делото срещу Стефан Софиянски за “Милениум център”. Съдът взема решението си поради факта, че бившият кмет на София има имунитет като евродепутат. Съгласно чл. 10 от Договора за създаване на единен съвет и комисия на европейските общности членовете на Европейския парламент се ползват с имунитет такъв, какъвто е той в съответната страна. Това означава, че европейското законодателство препраща към законодателството на конкретната страна, в случая към чл. 70 от българската Конституция, където е записано, че всички народни представители имат имунитет. 3

Стефан Софиянски обявява, че е готов повторно да поиска българският парламент да свали имунитета му.

На 24 септември 2007 г. Софийският градски съд с председател на съдебния състав Алексей Трифонов признава Стефан Софиянски за невинен и го оправдава по две обвинения - за това, че като длъжностно лице - кмет на Столична община, е продължил срока на договор за разпоредителна сделка със седем декара земя, предназначени за строеж, без конкурс и без решение на Столичния общински съвет, което да е набавило облага за ОББ и фонд „Развитие” и за това, че през 2002 година е превишил правата си и е подписал договор за продажба на пакета акции от 25% на общината за „Милениум център” на цена 25% по-ниска от определената от общината, с което е ощетил общината с 1 753 000 лева.

ДЕЛОТО ЗА БИЗНЕС ЦЕНТЪР „ГУРКО” 1

През 2004 година Прокуратурата повдига поредното обвинение срещу кмета на София Стефан Софиянски за престъпление по служба за “Бизнес център-Гурко 1″

Дружеството Бизнес център “Гурко 1″ е създаден през 1998 г. от Столична община, Стопанската камара и “Риалити” ООД. Общината е апортирала терен от 2212 кв. м и правото на строеж върху него и държи 34% от акциите. Според Прокуратурата с тази сделка кметството е било ощетено с 1 035 000 000 стари лева.

През 1998 г. НИКМИ купува акциите на БСК и “Риалти” и решава да построи хотел вместо бизнес център. Три години по-късно иска от кметството да откупи неговия дял. Решението е гласувано през 2003 година. Фирмата изплаща на общината 2 673 840 лв. вместо договорената въз основа на оценка стойност от 3 191 257 лв. Според Прокуратурата НИКМИ е платил занижена цена и е ощетил общината с още 517 517 лв.

В началото на юли 2004 г. Софийска градска прокуратура образува поредно следствено дело срещу отстранения от длъжност столичен кмет Стефан Софиянски. То е във връзка с водената проверка за строежа и продажбата на акции, за 1 милион лева по-малко от стойността им, на новопостроения Гранд хотел “София” на мястото на старата столична библиотека. Делото е и срещу други длъжностни лица от Столична община за сделката за Бизнес център на ул. “Гурко” 1.

На 14 юли 2004 г. Софийската градска прокуратура внася искане за отстраняване на Стефан Софиянски от длъжността кмет на София заради сделката за бизнес-център на ул. “Гурко” 1. Делото е насрочено за 21 юли 2004 г.

На 21 юли 2004 г. 21-ва наказателна колегия на Софийски градски съд отхвърля искането на Прокуратурата за отстраняване от длъжност на Стефан Софиянски заради сделката за бизнес-център на улица „Гурко” 1 с факта, че няма достатъчно основателни мотиви и доказателства за това. На 29 юли Прокуратурата протестира срещу решението, с което Софийски градски съд отхвърля искането й. Столичният апелативен съд също отказва да отстрани Стефан Софиянски от длъжност и по това дело.

На 11 октомври 2004 г. Прокуратурата внася в съда втори обвинителен акт срещу столичния кмет Стефан Софиянски, за сделката за бизнес-центъра на ул. „Гурко”, където понастоящем се намира гранд хотел „София.

На 9 декември 2004 г. Софийски градски съд за пореден път отменя делото срещу Софиянски за бизнес център “Гурко 1″. Заради заболяване на адвокатката му Даниела Доковска.

На 15 февруари 2005 г. делото за “Гранд-хотел София” на Гурко 1 е отложено за 30 март 2005 г. поради неявяване на другия обвинен по делото заедно със Стефан Софиянски - Венцислав Николов.

На 30 март 2005 г. от името на Столична община Прокуратурата предявява граждански иск срещу столичния кмет Стефан Софиянски за над 5 млн. лв. за имуществени вреди причинени на общината при сделката за бизнесцентъра на ул. “Гурко 1″. Това са вредите по обвинителния акт. “Тъй като общината не е предявила граждански иск, Прокуратурата го прави”, заявява Божидар Джамбазов - прокурор по делото. “Обвинението е за вреди, които са причинени от неговите действия, поради това гражданският иск се насочва към него”, казва от своя страна и Ваня Несторова - също прокурор по делото.

На 19 април 2005 година делото е отложено за 19 май, тъй като защитникът на Софиянски адвокат Даниела Доковска е ангажирана по друго дело в Пловдив. От залата отсъства и адвокат Ина Лулчева.

На 19 май Софийският градски съд (СГС) отново отлага делото срещу Стефан Софиянски и бившия му заместник Венцислав Николов, поради неявяване на адвокатите Доковска и Лулчева.

На 5 юли 2005 г. състав на Софийския градски съд с председател Георги Колев дава ход на делото срещу вече бившия кмет на столицата и настоящ депутат от БНС Стефан Софиянски за сделката с бизнесцентъра на ул. “Гурко” 1. От своя страна защитата на Софиянски в лицето на адвокат Даниела Доковска иска отвод на съдебния състав.

Според Прокуратурата, обаче, Софиянски няма имунитет, тъй като има срок от 14 дни, в който могат да бъдат оспорвани резултатите от изборите. Обвинението твърди, че Софиянски ще се ползва с имунитет след изтичането на този срок и след полагането на клетва в НС. Магистратите оставят без уважение искането за отвод. Делото е отложено за 21 септември 2005 г.

На 21 септември 2005 г. Състав на Софийски градски съд (СГС) прекратява делото заради избирането на Стефан Софиянски за депутат. Причината е, че като народен представител придобива имунитет срещу наказателно преследване.

На 24 октомври 2005 г. Главният прокурор Никола Филчев внася искане до 40-то Народно събрание за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Софиянски за сделката за Бизнес центъра на ул.”Гурко” 1.

На 20 февруари 2006 г. парламентът сваля депутатския имунитет на Стефан Софиянски. На 7 юни 2006 г. Софийски градски съд възобновява делото. На подсъдимата скамейка до Софиянски е изправен и бившият заместник-кмет Венцислав Николов. В процеса показания дава и друг бивш заместник-кмет на София Иван Гечев, както и изпълнителният директор на строителната компания “НИКМИ” Милчо Благоев.

Срещу Софиянски са повдигнати обвинения, че не е изпълнил решението на Столичен общински съвет от 14 юли 1997 година, с което е одобрено внасянето на апортна вноска в бизнес център “Гурко 1″, заедно с правото на строеж и незавършеното строителство на бизнес центъра. Според обвинението Софиянски е нарушил Закона за местното самоуправление и местната администрация и с действията си е причинил значителни щети на общината.

На 25 септември 2006 г. Софийският градски съд гледа делото срещу Стефан Софиянски за бизнесцентъра на “Гурко” 1. Софиянски е обвинен в умишлена безстопанственост за това, че е продал пакета акции на строителната компания НИКМИ на занижена цена от 2 673 000 лв. вместо за 3 191 000 лв., с което за общината са настъпили вредни последици от 517 000 лв. Софийски градски съд отлага делото. Причина за това става отсъствието от страна на Софиянски, който в качеството си на евронаблюдател, е заминал за Страсбург за заседанията на Европейския парламент.

На 27 ноември 2006 г. СГС гледа поредното дело срещу Стефан Софиянски за “Гурко” 1. Защитникът на Софиянски - адвокат Ина Лулчева внася в съда документи, според които 517 00 лева, които НИКМИ дължи на столична община, са били изплатени на 8 август 2006 година . Именно сумата от 517 000 лева е причината за завеждане на делото срещу Софиянски.

На 15 януари 2007 г. делото е отложено за пореден път е. Защитата иска делото да бъде спряно заради имунитета му на евродепутат. На 1 март 2007 г. делото е спряно заради „временния” евроимунитет на бившия столичен градоначалник.

На 19 февруари 2008 г. Софийският градски съд оправдава Стефан Софиянски по делото за бизнесцентъра на ул.Гурко1.

Прокуратурата сама обявява, че не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвиненията срещу бившия столичен кмет. В съдебната зала прокурорът посочва, че няма достатъчно доказателства за настъпили значителни щети за Столична община от действията на Софиянски и другият обвиняем по делото - бившият заместник-кмет по финансите Венцеслав Николов. Отпада и обвинението за умишлена безстопанственост, както и че с невнасянето на апортна вноска е облагодетелстван другият инвеститор в бизнесцентър - НИКМИ. Не е доказана и продажбата на акциите на СО на занижени цени.

ДЕЛОТО ЗА МЕСТНОСТТА ПОГРЕБИТЕ

В края на 2004 година Прокуратурата повдига пето обвинение срещу столичния кмет Стефан Софиянски за длъжностно престъпление при обезщетяването с имоти на бизнесмена Еди Минасян.

През май 1990 г., по времето на кмета Стефан Нинов, тогавашният общински народен съвет “Лозенец” сключва договор за съвместна дейност с фирмата на Минасян “Интерфорум Ко”. Общината трябвало да му предостави за срок от 99 години обект за ползване в местността Погребите. Бизнесменът искал да прави дискотека. Договорът обаче не бил изпълнен. Стефан Софиянски заема кметския пост през 1995 г. През февруари 1997 г. договорът с Минасян е прекратен като неизгоден за общината. Бизнесменът обаче успява да осъди общината в арбитражния съд и предявява искане за обезщетение. Според съдебното решение кметството трябва да плати на Минасян 715 000 лв. за пропуснати ползи. На 3 август 2001 г. Столичната община и “Интерфорум Ко” подписват спогодба. Общината се задължава да предостави недвижими имоти за компенсиране на дълга, а Минасян - да не предявява претенции за изпълнението на договора за съвместна дейност.

На 25 октомври 2005 г. Главният прокурор Никола Филчев внася искане до 40-то Народно събрание за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Софиянски за сделката с Погребите. На 13 април 2006 г. Софийска градска прокуратура внася в съда обвинителния акт срещу Стефан Софиянски за сделката за обезщетяване с имоти на бизнесмена Еди Минасян.

На 26 септември 2006 г. Софийска градска прокуратура прекратява наказателното производство срещу Стефан Софиянски по делото “Погребите” . Причина за това е, че на Софиянски не може да се търси наказателна отговорност, защото е трябвало да изпълни решение на Столичния общински съвет.

По материали на Инфоцентър на БНТ