Някой умишлено ни води към катастрофа

С бившия служебен премиер Стефан СОФИЯНСКИ, въвел валутния борд у нас, разговаря Валерия Велева

Казахте, г-н Софиянски, че триумвиратът “Дянков-Димитров-Костов” е опасен за държавата. Отдавна не съм ви чувала така остро да се изказвате. Какво ви притеснява?

В момента е безспорно, че лидерите на “Синята коалиция” Мартин Димитров и Иван Костов и финансовият министър Симеон Дянков са тези, които определят финансовата рамка на държавата, поради факта, че министър-председателят не е икономист. Това, което ме притеснява, е, че тази рамка е изключително грешна.

Първо, сбъркана е философията на бюджета. Вместо да бъде ориентиран към преодоляване на кризата, той ще я задълбочи. В момента икономиката ни работи на 60% от капацитета си. Професионалистите знаят, че в такава ситуация философията на бюджета трябва да стимулира потреблението и да стимулира производството - за вътрешния и външния пазар.

Това не е предвидено в бюджета, точно обратното - силно рестриктивният бюджет води до задълбочаване на кризата дори в някои жизненоважни сектори като вътрешна сигурност, здравеопазване, образование...

Но Костов защити бюджета с мотива, че страната трябва да е предпазлива в период на криза.

Знаете, че рядко персонифицирам проблемите. Но има нещо, което силно ме озадачава. Ако за тази грешна бюджетна макрорамка може да оправдаем до известна степен Мартин Димитров и Симеон Дянков поради липсата на достатъчно опит и по-ниската им икономическа квалификация, то ми е необяснима позицията на Иван Костов. Надали за 12 години в парламента се е деквалифицирал като икономист до такава степен, че да не съзнава тежките последствия, до които води тази финансова политика.

Коя е голямата грешка?

Основната грешка е, че в България няма финансова криза. Кризата е икономическа, а мерките срещу нея са фискални. В момента банките са стабилни, резервът на държавата е голям. И бюджетът трябва да е насочен точно обратното на това, което е в момента. Трябва да е на ръба на дефицита, дори да се активизира част от резерва.

За какво е резервът? За тежки дни. Сега да не са хубави?

Само от неразбиране ли се допуска тази грешка?

За такава активна политика се иска икономическа смелост и мъжество. Иска се да поемеш риска, дори неодобрението на някои външни финансови фактори. Искат се допълнителни средства. Възразявам така остро на действията на кабинета, защото виждам, че не се търсят възможности.

Да, ситуацията е тежка. Но какво направиха другите държави? Взеха заеми, мобилизираха вътрешни резерви, сключиха споразумения с МВФ и с мощни икономически пакети влязоха в икономиките си. И започнаха да излизат от рецесията.

Но защо трябва да вземаме заеми, когато имаме право на еврофондове, които не усвояваме?

За разлика от другите държави в криза, България има едно огромно предимство - като нов член на ЕС тя има на разположение над 13 млрд. евро по новите оперативни програми, които трябваше от началото на 2007-а да почнат да се усвояват. Две правителства дойдоха с обещание да ги усвояват и резултатите са печални - усвоили сме едва 340 милиона.

Остро критикувах Станишев. Но и сега положението е същото. Няколко данни направо ме стреснаха. Средната икономическа ангажираност в страната в момента е за 4 месеца. Това е най-ниският показател в последните 10 години. Да имаш толкова къса перспектива е фатално. Стресна ме фактът, че икономиката работи на 60%.

Министър Дянков заяви, че заради голямата цел - еврозоната, той на всяка цена ще поддържа балансиран бюджет. Да не би вие да сте евроскептик?

Не съм евроскептик, напротив. Когато през 1997-а вземахме трудното решение за въвеждане на валутния борд, екипът, който го наложи - финансовият министър Светослав Гаврийски, банкерът Чавдар Кънчев, президентският съветник Красимир Ангарски, реши да вържем лева за марката. Защото знаехме, че германската марка ще бъде основата на еврото.

С Костов сме имали различия по този въпрос, защото икономиката ни тогава беше доларова. Времето показа, че нашето решение е правилно. И дори хора като Симеон Дянков го признават.

Но сега става въпрос за приоритети. В еврозоната трябва да влезем със силна икономика. Параметрите, които трябва да спазваме там, са финансови. А те ограничават възможността на държавата да интервенира и да подкрепи икономиката.

И затова трябва да избираме кое ще ни вкара в еврозоната. Дали силно рестриктивните финансови мерки, които ще затормозят още повече икономиката, или една агресивна политика, която да усили българската икономика. И след това на базата на далеч по-високо ниво на икономическо развитие да влезем в еврозоната.

Вижданията на днешното правителство са други - влизане в еврозоната до две години.

Не споделям този подход Ако влезем в еврозоната със слаба икономика, тя просто ще бъде унищожена. Ще бъде в толкова тежко финансово състояние, че ще бъде лесно купена от съмнителни посредници и препродавана. Нека не забравяме какво се случи с БТК.

Спомняте си, че аз влязох в конфликт със Станишев и Орешарски, когато прогнозирах, че влизането ни в еврозоната ще бъде не по-рано от 2015 година. И няма смисъл да бързаме. Първо, и най-важното, е да стабилизираме икономиката си.

Извинявайте, г-н Софиянски, но кой в България има интерес с катастрофирала икономика да влезем в еврозоната?

От известно време този въпрос силно ме тормози. Кой? Дали някой, дошъл отвън, който обслужва чужди интереси, се е заел с тази задача?

Кой ще ми отговори ясно и аргументирано: Защо трябва да разсипем икономиката си с тежки рестриктивни бюджетни мерки само и само, за да се влезе в еврозоната една или две години по-рано? Кой ни води към тази катастрофа? Не финансовият министър е този, който трябва да ни вкара в еврозоната. А доброто икономическо развитие на България.

Да не би да подозирате някого в сценарий за съсипване на държавата?

Не съм по мрачните сценарии. Но човек, ако тръгне да подрежда нещата, може да стигне и до този лош извод. Засега смятам, че грешките са въпрос на недобро икономическо виждане.

Симеон Дянков заяви, че не иска акъл от “провалени политици” като вас и Станишев.

Мога да отговарям за възпитанието на децата си. За възпитанието на другите хора не мога да отговарям.

Допускате ли, че Костов умишлено води правителството към провал?

Трудно е човек да влезе в кожата на Костов. Съдя по това, че в момента той подкрепя финансова политика, чиито тежки последствия знае.

Това, което казвате, е много сериозно. Кольо Парамов заяви, че “Костов готви тежка криза за България през май-юни”. Не допускам, че двамата сте се наговорили. Но като че ли се навързват нещата.

Нека всеки отговаря за себе си. В миналия парламент за далеч по-добри параметри на бюджетите на Орешарски двамата с Костов гласувахме против. Сега, когато този бюджет носи много лоши рестриктивни белези и задушава икономиката, СДС и ДСБ гласуват “за”. Костов е в позицията на човек, който не носи отговорност, а участва в решенията.

Има и още един икономически елемент, който ме притеснява - загубите, които земеделието ни понася от ненавременното плащане на субсидията, са далеч по-големи от тези, които бизнесът ни понася от блокадата на границата. А това показва, че и ежедневното управление на бюджета е неправилно.

Земеделската субсидия, която трябва да се дава рано, в момента не само че е закъсняла, но са дадени само 10% от нея. Някой мисли ли това как ще се отрази на земеделието ни?

Може ли като финансов министър да казваш: плащайте си навреме данъците, и в същото време да заявиш, че няма да плащаш навреме задълженията към бизнеса, общините?

Поискахте оставката на Симеон Дянков, но в Брюксел са казали на премиера: пази си финансовия министър. И той го пази.

Трябва да разграничим интереса на брюкселския чиновник от интереса на българския икономист. ЕС иска да сме безрискова държава. А мерките, които предлагам, носят риск и се иска професионализъм и икономическо мъжество да ги отстоиш.

Така както ние отстояхме въвеждането на валутния борд при далеч по-добри условия, отколкото бяха първоначалните. През 1997 г. три пъти съм ставал от масата за преговори, докато намерим най-доброто за България. Лесна политика е да режеш разходи и да пазиш нисък дефицит. Трудната е да имаш виждане за икономическите последствия от една агресивна политика.

Ако правителството не се вслуша в съветите ви, какво ни чака?

Безработицата ще продължи да расте сериозно, ще продължи свиването на инвестициите, ще се задържат лихвените проценти.

Това, което може да компенсира този рестриктивен бюджет, е добрата работа с европейските фондове. Но ние не работим по тях.

И още нещо ме притеснява - високият кредит на доверие, който има премиерът и у нас, и в Брюксел, не се използва от неговия екип. Радикални стъпки се правят именно при такова доверие. Тогава ти се прощават и някои големи грешки. Ако изпуснеш този момент, и малките грешки се превръщат в лавина от атаки.

Премиерът каза, че поеме финансите на ръчно управление. Изход ли е?

Да. Изход е. Аз съм работил така през 1997 - ръчно, всяка сутрин. Тогава инфлацията бе 200% . Всяка сутрин имах конферентна връзка с гуверньора на БНБ и икономическия екип.

Ситуацията беше толкова тежка, че решавахме много от проблемите ден за ден. Сега не е толкова страшно, но трябват смели решения. Авторитетът на премиера му позволява това.

Интервюто във в. Труд е публикувано на 03-02-2010 г.