Правителството на Станишев разруши авторитета ни в ЕС

Софиянски вари супа от 11 зарзавата в Чунчево. Стефан старши и Джуниър гледат рози в градина-мечта.

Интервю на Десимира ТОНЧЕВА

Деди, хайде да поливаме цветята, избърборва Стефан Софиянски-джуниър. И далеч преди дядо му да го упъти, мъничето утолява жаждата на чудно розово мушкато, подарявайки му живителен леден душ от бутилка минерална вода. Цветето е разцъфнало в декоративна саксия, полегнала в миниатюрна каручка насред двора на старинна селска къща в Поручик Чунчево. Лятната резиденция на експремиера Стефан Софиянски край Каварна, най-рокаджийския и плодороден край на България, е кътче, целунато от Господ.

"Къщата я взехме 1990 г. Тогава за пръв път пресякох на север от Шабла. Влюбих се в нея, всяка година сме тук, при всичките възможности, които съм имал да бъда по резиденции.

Като бях премиер, спях в къщата в Чунчево, а охрана - в Шабленската резиденция. Умираха от кеф - аз с тоалетна отвън, а гардовете в резиденцията. С Алиса бяхме първите, които направиха каменна ограда", посочва Софиянски зида откъм пътя, който е опасал старинната къща. После съседите наоколо продължили традицията. Хем е красиво, хем изолира шума от колите.

Постройката плачела за ремонт. Отначало новите й обитатели се прескачали с мишките, после налепили тапети, къртили, мазали и вдъхнали нов живот на обителта.

"Преди жена ми викаше: "Като сме на село, трябва да сме на село" и оставихме тоалетната навън. Искахме всичко да е автентично, най-вече заради дъщерите. Те се научиха как расте доматът, виждат го малък, след това по-голям, краставиците в градината. Научиха се да различават кон от кокошка", гордее се бащата на Елена, Ива и Димана.

Сега и внукът Стефан, хлапето на най-голямата щерка Елена, вижда,че краставиците и доматите не растат в буркани.

"Ако говорим в минало време, дъщерите много обичаха да идват тук. Сега почти не им остава време. Малката Димана е още с нас. Сега е тук - отидоха с майка си да играят тенис в Каварна, а ние със Стефан метем, поливаме розите "Ива" и "Елена". Подарък за рождените дни на дъщерите. Берем зеленчуци в градината. Имаме работа, нали деди?", обръща се към обичното си внуче стопанинът на добруджанската къща.

Приятелите на Стефан Софиянски са го признали за ненадминат майстор на ракия. Еликсирът, който вари, е собствено производство.

"Видяхте ли буренцето?", посочва към кокетния дървен атрибут, където налива ракийката, Софиянски. Бурето е клекнало върху каменен плот в летния кът на къщата, където вечер цвърчи барбекюто. "Най-хубавата рецепта е да си правиш сам ракията. Аз не давам да ми се бъркат. Захарта е табу. Излиза по-малко напитката, обаче става по-чиста и по-вкусна.

Гроздето трябва да е много сочно. Имам една малка тайна - намазвам капака с мед от вътрешната страна, така вкусът се пречупва и ракията става по-блага", издава Софиянски.

Не би отказал да даде рецептата на зетьовете, но: "Бащата на таткото на внук ми е много по-голям майстор от мен. Вари в промишлени количества. Аз правя 30 - 40 л годишно".

Приема с усмивка провокацията дали е увеличил дозата след толкова години в политиката. "Моята ракия я изпитвам още от първата година, когато дойдохме в Поручик Чунчево. И на никой не давам да я прави.

Веднъж на селския казан един ми вика: "Хвърляй дърва". Викам му: "Няма да хвърлям". Вижда ми се силен огъня. Той пак ме наставлява. Вижда ми се местен човек, ама пиян. По едно време гръмна казанът. Казах му: "Аз ти викам не, ти викаш - хвърляй", а той: "Ти що слушаш пиян човек бе?".

Тук имам страхотни преживелици. Много са добри хората", хвали комшиите си по двор Софиянски. В селото живеят 56 души. Преди 3 г. и сестра му, която е омъжена в Германия, си купила къща.

Докато говорим, дядо Стефан изведнъж изпуска от поглед двегодишния си наследник и изтърчава да го търси. Намира го в градината, където се пъчат орехи исполини, има седем бели череши, дрян и арония. Малкият е легнал на тревата до басейна и духа кичести глухарчета. Мястото е царско кътче за луди детски игри. След миг сладурът се връща обратно на масата. Надига бебешкото си шише с биберона, пълно със сок от кайсии, и призовава: "Хайде да кажем наздраве".

Дядо му е убеден, че най-хубавото мезе за славната му ракия, е "да отидеш да си набереш домати от градина". Обича и таратор в съотношение колкото краставици, толкоз чесън, но на Алиса и Стефан-младши вече им е дошло до гуша от студената супа.

Вечер, като се съберат с приятели край софрата, не въртят специалитети. "От печените чушки и патладжана по-сладко няма. Минавам през градината сутрин и събирам 11 вида зеленчуци - картофи, моркови, магданоз, домати, чесън, лук, бамя, тиквичка, зелен фасул, грах... Всичко това отива в тенджерата и става чудна градинарска супа", хвали се домакинът.

Прави консерви. Затваря гювечи и доматен сок с много люти чушлета, чуден разредител за водката. Навремето, преди да се прослави като ненадминат майстор на ракия, с приятели пиели купешка, марка "Академик Неделчев". Жена му често казвала, че като черпи с ракията, ала в негово отсъствие, хората й викали: "Махай я оттук", но "ако съм аз тук я пият, и признават, че е много хубава", успокоява се майсторът.

Когато не е в градината, екскметът на София учи Стефан младши да кара колело, води го на гости в комшиите. Следобед с баба си отиват на море. "Аз не съм много по плажа. Тук си ми е спокойно", изрича стопанинът на ранчото, което е от три части - кокетна къща със спални, лятна пристройка и беседка с барбекю.

Ако не е отдаден изцяло на работата в къщата, Софиянски се посвещава на детайлите по мащабен проект за слънчева енергия в Генерал Тошево.

"Районът си носи енергията. Догодина рано напролет започваме строителство. Това е сериозен проект за 8 мегавата. Преговаряме с инвеститори. Работим с приятели от Варна. Инвестицията ще е съвместна. Ще произвеждаме и продаваме електроенергия от слънцето на ЕОН.

В Ихтиман има подобен проект, но е по-малък", разяснява Стефан. На въпрос дали още е в голямата политика, отговаря, че като е в Чунчево,не е точно в голямата политика.

Има по-различно разбиране за политиката. За него тя е работа. Той самият не се брои за политик. Дали като кмет, или министър-председател, винаги е залагал повече на денонощната работа, отколкото на абстрактната политика.

"Кметът има най-пряк достъп до хората. Строиш булевард, трябва да си там, строиш метро - трябва да си отдолу".

Всъщност Софиянски е човекът, който подхвана традицията кметовете на столицата да стават премиери. Според него новият градоначалник на София трябва да бъка от идеи. Твърди, че София малко се е задържала на едно ниво.

"Трябва да се привлекат повече финанси, да се направят нови булеварди, ново строителство. От последния булевард, който съм пуснал аз, а това беше преди 5 г., няма нови", твърд е бившият кмет на столицата. И съветва новия градоначалник да обича града си и хората. "Ако си сърдитко, не си добър кмет", лаконичен е той.

Според Стефан Софиянски синята идея е близка на хората, които направили промените в България, но дали тя се олицетворява от тези 15 души в парламента, е съмнително: "Ще замълча, защото да защитаваш една идея и да намаляваш непрекъснато общественото си присъствие, означава, че не я защитаваш добре. Затова моят апел беше да се оттеглим и да дадем път на нови хора да реализират това, което всеки от нас мисли и иска да осъществи".

Не приема партията му ССД да бъде квалифицирана нито като бутикова, нито като такава със затихващи функции. " Ние в момента сме едно малко общество, което мисли еднакво".

На 57 г. Софиянски продължава да се пуска в любимите си футболни турнири. Майтапи се, че преди играел в нападение, а сега отпечатъкът на годините го пращал или в защита, или на вратата. Обожава да е на игрището заедно с легендите Живко Господинов, Тошко Марев, Емил Спасов, Ники Илиев...

Кръвта му е синя, ала не понася нонстоп да му натрапват слабостите на "Левски". "Имам един приятел и той като ме хване,вика: "Вас хокеисти ви хванаха, биха ви, сега трактористи, после колбасари...".

"Не ми се говори за футбол да обяснявам, че нямаме онзи футбол от лятото на 1994 г. Помня вечния спор Гунди или Стоичков. Всеки е с времето си. Сега така сравняват Стоичков и Бербатов, няма по-велик от давамата", отсича Софиянски.

Изпитва известна доза съжаление, че не е направил за Варна достатъчно като депутат, издигнат от морската столица. "Направих някои законодателни промени, които искаха от Камарата на занаятчиите във Варна. Като министър-председател съм направил повече за Варна, отколкото като депутат. 1997 г. станаха първите тежки свлачища. Тогава с Добрин Митев през май бяхме на тези места. Временното правителство подсигури средства, с които започна да се възстановява пътят, въпреки че трайното решение още не е постигнато!", признава домакинът.

Не гледа на опонентите си в политиката като на врагове. "С Румен Овчаров имахме тежка кампания 1999 г., но това не пречи да не гледам на него като на човек - и той е семеен, и той има три дъщери", додава Стефан.

В градината му в Поручик Чунчево са разцъфнали великолепни рози, кръстени на големите щерки Ива и Елена. Но гербери не се мяркат. "Не съм гледал никога. Тук расте едно подобно цвете, викаме му Лудия Тодор", смее се Софиянски.

Категоричен е, че Бойко Борисов е натоварен с много големи очаквания. "България имаше две поредни много слаби правителства. И министър-председател без необходимата квалификация за този пост. Все пак трябва да имаш трудови навици, за да станеш премиер.

"Последните правителства консумираха това, което ние направихме. Членство в НАТО - да, но молбата съм я подавал аз. Членство в ЕС - да, но преговорите са правени от Иван Костов. Валутният борд съм го подписвал аз. Правителството на Станишев разруши авторитета на България в ЕС! Емоцията, с която влязохме, бе унищожена със слабата работа. Премиер без професионална подготовка. Трябва да имаш някакъв трудов навик и като станеш в 8 ч сутринта,да знаеш какво правиш целия ден. Те и това не знаеха. След тези две слаби правителства хората натоварват Бойко с изключителни очаквания, което е много голяма отговорност. И той трябва да се справи. Да я оправдае с много работа", добавя събеседникът ни.

Притеснява го това, че в сферата на икономическата политика отново се подхожда грешно. Според него валутният борд налага определени ограничения, но изкуството на добрия икономист е в рамките на тези ограничения да проведе агресивна политика, която да дръпне страната напред.

"На България не й трябва съкращаване на разходите, нито отново да търсим излишък. Икономиката трябва да се движи на ръба на допустимия дефицит. Не трябва да се спира растежа на пенсиите. Напротив! Трябва да се качва с оглед увеличение на потреблението. Не е страшно да има лек инфлационен темп, необходим е даже", смята Софиянски.

Категоричен е, че криза у нас няма! "България дори имала резерв срещу кризата. Вижте какво правят западните държави - мобилизират вътрешните си ресурси, пакет от не знам колко си милиарда влиза в икономиката. България тези пари ги има готови - това са еврофондовете", заключава Софиянски.

Интервюто е публикувано в регионалното издание на в. Труд за гр. Варна през Септември 2009 г.