Премиерът трябва да се отърве от Костов и Дянков

С бившия служебен министър-председател Стефан Софиянски разговаря Валерия Велева

Г-н Софиянски, в интервю за “Труд” проф. Кръстьо Петков каза, че “спасението на Борисов е в нов кабинет заедно с Костов”. Подкрепяте ли тази теза?

Коалиция Борисов - Костов и сега съществува и не се оказа удачен вариант. Бюджетът на България бе открито подкрепен на два пъти от ГЕРБ, СДС и ДСБ. Първия път - закъснялата корекция на бюджет 2009 в края на м.г., и втори път - трагичния бюджет 2010. И ако говорим за тежката икономическа ситуация в момента, лошото наследство на Станишев се задълбочава от лоша икономическа политика на водещите икономисти на ГЕРБ, СДС и ДСБ - Дянков, Димитров, Костов.

Защо слагате Костов до Дянков?

Защото Костов и Дянков имат много близко икономическо мислене. И не случайно и бюджетът, и мерките, които се приемат днес от Дянков, са близки до тези, които предприемаше Костов в началото на 90-те години като финансов министър. Но тогава голяма част от тях бяха оправдани и дадоха резултат. Сега Дянков показа, че няма преценка какво ще последва от бюджетната му политика, докато Костов знае. И не е редно в управлението отново да влиза човек, чийто принцип в последните години е неизменен: колкото по-зле, толкова по-добре.

Но се вижда, че икономистите на ГЕРБ изпускат ситуацията в държавата, а Дянков заблуждава с реалните цифри на икономиката ни. Как да се справи Борисов?

Още в началото на годината ССД изрази позицията си: България има финансов министър без достатъчна квалификация за заеманата длъжност. Борисов трябва да използва голямото доверие, което все още хората имат към него, и да събере нов финансов екип. Независимо че бяха пропуснати редица възможности, все още може да се спре потъването на България. После ще мислим за растеж. Освен това, не може всяка седмица в сферата на икономиката да имаме взаимно изкючващи се решения. Ако си убеден, че дадено решение е правилно, то ще даде резултати, затова го отстояваш мъжки и последователно.

Възможно ли е екстремната ситуация около кризата да извика на живот някакъв тип “служебен кабинет”, но не за три месеца, а за шест, през които хем да се въведат драконовски антикризисни мерки, хем да се подготвят нови парламентарни избори? Шетат такива коментари из партийните централи.

Това минава през пълно оттегляне на сегашния екип. Няма дървен камък. Хората, които непрекъснато вкарват България във все по-тежка и по-тежка икономическа криза - Станишев, Костов, Дянков - трябва да се оттеглят. Ако търсим радикална развръзка - нови избори, нови хора. Но дали това е най-доброто за България? Пак подчертавам: Борисов има високо доверие и трябва да го използва, за да направи нов силен икономически екип!

Наскоро чух една изненадваща теза: Софиянски има опит и може да оглави такъв кабинет. Как ви се струва това?

Веднъж проявих амбиции, без никой да ме е питал. Резултатът беше 4 години из съдебните зали.

Някои наблюдатели подценяват активността на Костов като желание за нов премиерски пост?

Загубил е доверие!

А този кабинет има ли ресурс за цял мандат?

Без промени - не!

Как си обяснявате дефицита от 1,5 - 2 млрд.?

Да си спомним, че премиерът и финансовият министър обявиха тържествено в края на 2009-а, че са балансирали бюджета и са преодолели оставения им от предишния кабинет дефицит от 500 млн. Днес, април, се говори вече за дефицит от 1,5 - 2 млрд. Е, как го направиха този дефицит само за 4 месеца?! Приказката за необезпечените договори е смешна. Когато се прави един годишен бюджет всяко министерство подава своите позиции. Е, може ли, когато се приемаше бюджет 2010, след като министрите на ГЕРБ са имали вече 6-месечен мандат и са били задължени да отразят всички договори в бюджета, да не са го направили?

60-те мерки на правителството достатъчни ли са за справяне с кризата?

Първото нещо, което трябва да се направи, е да се актуализира бюджетът и да бъде съобразен с реалната икономическа действителност. По същество антикризисните мерки са актуализация на бюджета. Те трябва да бъдат отразени, узаконени и гласувани в нова бюджетна рамка . Този бюджет трябва да бъде на ръба на възможния дефицит. Паралелно с това трябва се осигури външно финансиране на дефицита. На този етап забравяме за еврозоната. Необходимо е ускоряване на връщането на ДДС. От 2001-ва насам 2009-а е първата със спад на приходите от ДДС - с близо милиард в сравнение с 2008-а. Този индикатор говори за криза в потреблението и криза в икономиката. Възстановяването на ДДС щеше да доведе до по-голям оборот и повече налични средства и в икономиката, и в бюджета.

Това трябва да се направи сега и веднага! Примитивната обратна реакция - задържане на ДДС от финансовия министър, нанесе загуби за стотици милиони на икономиката и на бюджета. Това са аварийни мерки.

Правителството разчита на средства от ефрофондовете. Но досега сме усвоили едва средно 3,7 % от потенциала ни по 7-те оперативни програми. Как ще наваксаме пропуснатото?

Безспорен приоритет на България е усвояването на еврофондовете. И той трябва да се реализира от държавното управление през министерските структури. Труднообяснимо е защо при гласуването на кабинета не бе направена такава структура. Още по-необяснимо е защо днес, когато е гласувана, тя се състои от 1 министър. Какво да направи човекът? В министерството по усвояване на европейските фондове трябва да е съсредоточена дейността по 7-те оперативни програми. Това министерство трябва да е водещо, то да осъществява методологията по усвояването, а спецификата да бъде реализирана съвместно с ресорните министерства. Политическа грешка от началото на мандата на това правителство, която коства на България поне милиард неусвоени средства. Дори Румъния, която започна заедно с нас, е усвоила вече над 10% - близо три пъти повече от нас!

Вероятно и това правителство има проблем с евроадминистрацията.

Проблемът с усвояването не само че не се решава, но се и задълбочава. Предишното правителство беше нещастие в това отношение. Сегашното - още по-голямо. Но има нещо, което силно ме притеснява. Авансовите, междинните и окончателните траншове от ЕК до април са около 705 млн. евро, докато разплатените до бенефициентите са към 300. Къде са другите 400 млн.? Работи ли се законосъобразно с тях?

Вие се опитахте да дадете чрез медиите досега доста съвети на Борисов. Потърси ли ви за мнение?

Не, той си знае всичко.

Мнозина прогнозират, че недостигът на средства за всекидневно разплащане на държавата скоро ще стане съизмерим с този от 1996-97 година. Основателни ли са тези песимистични прогнози?

Въпрос на ежедневно боравене с бюджета. Смятам, че дори и при силно занижените днешни приходи правилното разпределение на разходите може да доведе до относителна стабилизация.

Възможно ли е правителството да бръкне в резерва, който осигурява стабилността на борда?

Не знам.

Има още една версия, която битува сред политически кръгове - че кризата умишлено се разгаря. Дори вие бяхте казали в началото на февруари пред “Труд”: “Някой умишлено ни води към катастрофа.” Възможно ли е това да е с цел да бъде бутнат валутният борд и някои кръгове да спечелят от това?

Дянков съзнава, че ако нещо го крепи, е валутният борд, и той ще го пази. Трябва да благодарим и на разумната политика на БНБ, която всъщност крепи борда. Не съм по мрачните сценарии, но има нещо, което ме озадачава. Поставената нереална цел за започване на преговорите за Еврозоната. Тя е правилна от гледна точка на това, че влизането в тези преговори ще създаде възможност да спадането на лихвените проценти, което е необходимо за България. Но от друга страна, е очевидно, че е неосъществима цел без пагубен бюджет и тежък срив на икономиката ни. И тогава идва нормалният въпрос: кой има интерес да влезем в Еврозоната с разсипана икономика, фалирали фирми, вече собственост на чужди кредитни институции? Отговарям: спекулативният външен инвеститор. Икономиката, а не фискът е този, който трябва да вкара България в Еврозоната. Да погледнем пресните примери - Словения и Словакия. Те приеха еврото в условия на стабилна икономика и добър икономически растеж.

Акциите на вътрешния министър се радват на одобрение. Това може ли да създаде спокойните още три години на това правителство?

И аз се чувствам по-спокоен за децата си. Но при тази икономическа политика не мога да гарантирам трите години.

Интервюто е публикувано във в. Труд на 19.04.2010 г.