При криза държавата не трябва да пести!

Участие на Стефан Софиянски в предаването "На четири очи" с Цветанка Ризова по Нова телевизия - 13 юни 2010 г.

Резюме

Не успяхме да използваме предимствата на валутния борд

Решението за валутния борд взехме при една изключително критична ситуация - моят подпис стои под него - през 1997 г.

Има логика в това, че валутният борд поначало ограничава до известна степен икономическото развитие - той ти дава едни рамки, като бюджетен дефицит и други, в които ти трябва да се движиш.

Но ние не можахме достатъчно добре да оползотворим борда. Защото тези ограничения, които той ни наложи ни даваха възможност да кандидатстваме и евентуално в момента да сме с Евро. Защото спазвахме дълго време един много добър бюджетен дефицит, за съжаление, по времето на Станишев изпуснахме инфлацията, което вече не ни даде възможност.

Ако бяхме успели да задължим инфлацията, подходящото време да кандидатстваме беше някъде преди 3 - 4 години и можехме миналата година или от началото на тази година да сме в Еврозоната. Така или иначе пропуснахме този момент.

Но бордът в момента ни дава едни параметри, които не позволяват да стане това, което става в страни като Гърция например.

Бордът трябва да го използваме. Тези ограничения, които си налагат сега Гърция, Ирландия, при един съвсем друг стандарт обаче, тези ограничения бордът ни ги наложи и ние ги спазвахме дълги години наред.

Проблемът на България е грешния бюджет

Най-големият проблем на България в момента е приетият в края на миналата година бюджет и грешно поставените цели. Отново подчертавам, за мен основна вина имат трима души - Симеон Дянков, Иван Костов и Мартин Димитров.

Защото те застанаха твърдо зад бюджета. Симеон Дянков е финансовият министър, Иван Костов има достатъчно опит - и поради това не знам защо подкрепи този бюджет - за да знае тежките последствия от този бюджет, Мартин Димитров е председател на икономическата комисия, а последните двама са и лидери на партиите, които подкрепят ГЕРБ.

Приемайки този бюджет България тръгна изключително надолу. Още когато се прие бюджета ние, Свободните демократи, казахме, че бюджетът е със сбъркана философия и че Симеон Дянков, човек, който е вкарал такъв бюджет, трябва да си подаде оставката.

Какъв е проблемът с бюджета? Тръгна се на един невъзможен дефицит. Трябваше да се отиде на максималния дефицит, което го правят сега, шест месеца по-късно. Това затормози изключително икономиката.

Тръгна се към нереалистичната, абсолютно нереалистичната цел да се влиза в Еврозоната. В Еврозоната се влиза когато страната ти е в икономически растеж. А ние имахме ясен спад, изключително ясен спад и криза, влизаме в криза, как ще гониш Еврозоната? Икономиката е тази, която те вкарва в Еврозоната, не те вкарва фиска, не те вкарват бюджетните мерки.

Тръгвайки с тези силни ограничения се затормози изключително икономиката, дефицитът във всички сфери започна да избива тежко и почнаха да растат лавинообразно задълженията. Оттам нататък намаляха приходите.

Този синтезиран показател - ДДС - никой не го гледа. Той показва драстичен спад. От 1998 до 2008 година ние имаме непрекъснато покачване (на приходите) от данък добавена стойност - почва от 1.8 милиарда, стига до 7.5 милиарда. Миналата година имаме спад с 1 милиард. Когато видиш такъв спад ти веднага трябва да вземеш мерки.

Не само, че не се взеха мерки, а бюджетът предположи още по-голяма стагнация, дори се заговори за качване на Данък добавена стойност, което вече намали силно оборота, притисната беше икономиката, хората - или минаха някои в сивата икономика, по-малкото, други намалиха силно активността.

И понеже бюджетът не способстваше, именно поради силно рестриктивния си характер не способстваше за развитието на икономиката, той доведе до днешната ситуация, при която ДДС е събрано за първото четиримесечие 1.54 милиарда, което предполага годишен мащаб под 5 милиарда! Това означава две неща - ниско потребление и икономически спад.

Необходима е смела икономическа програма

Сега е времето за по-сериозна фантазия в икономиката, за повече икономическа смелост, защото в момента усещам от всички стъпки на правителството последната година колебание, страх, буквално страх да се предприеме нещо сериозно.

Един управленец го е страх да предприеме нещо когато е страхлив или когато не знае (какво да прави, бел. ред.). Рисковете може да са големи, и през 97 година бяха по-големи, даже много по-големи защото тогава имахме 320 милиона долара резерв, при санитарен минимум 500 милиона. Бяхме потънали ...

Какво да се прави

И какво трябва да се направи, къде е грешката? Вместо рестриктивен фискален бюджет трябва да се направи бюджет с максимален дефицит и изцяло насочен към икономиката. Това е първото.

Второто, което трябва да се направи, задължително с актуализацията на бюджета, е икономически пакет, целеви, такъв какъвто направиха другите страни, която да атакува единствено растежа на брутния вътрешен продукт.

Това, което е проблемът на България в момента е спадът на брутния вътрешен продукт. Ние ядем по-малко, консумираме по-малко, харчим по-малко пари и произвеждаме по-малко. Трябва да завъртим всичко това обратно.

Програма на ССД за икономическа стабилизация

Ние, свободните демократи предлагаме един пакет за около три милиарда лева за три години. Като предлагаме един милиард да се вземе от държавния резерв, един милиард заемни средства и един милиард целево да се насочат от еврофондовете. Тези три милиарда с ускорен режим на инвестиране да влияят пряко върху растежа на брутния вътрешен продукт.

Този пакет трябва да бъде насочен в три посоки: едната е в икономиката, към инфраструктурата, но с много агресивно строителство, не това, което мрънкаме по километър на година.
Парите казах откъде да се вземат. Един милиард от резерва, но целево, не да се хвърли в бюджета, а да се инвестира целево в икономически пакет. Един милиард да се вземат заеми, например да се емитират облигации.

Ако бяхме емитирали миналата година облигации щяха да имат една цена, много по-евтини щяха да ни бъдат и икономиката ни щеше да бъде в друго състояние. Могат да се емитират облигации, да се намерят под 10%, да се използва вътрешен и външен банков ресурс.

София емитира 50 милиона еврооблигации, свали безработицата до 3%, по мое време беше това нещо и на третата година ги върнахме без никакво затруднение. Построихме половин София. Опълченска, пробивът Димитър Несторов, Сливница, Мария Луиза, Ботев, всичко това стана с еврооблигациите.

Третият милиард от седемте оперативни програми, да се ускори усвояването на тези еврофондове, които влияят пряко върху брутни вътрешен продукт и върху производството. Това е Програма Конкурентоспособност, където има над 1 милиард, отделяш 500 милиона и казваш това са целеви, те са икономическия пакет, те се харчат ускорено по такъв и такъв начин.

200 милиона имаме по програмата Джереми. Това е програма за гаранции за дребния и средния бизнес. Нито Станишев я помръдна, сега е заспала отново някъде по папките. 200 милиона имаме от Европейската инвестиционна банка за гаранции на дребния и среден бизнес. Ето ти 700 милиона. 300 милиона извади от селските райони - пак пряко за дейности в икономиката, ето ти 3 милиарда.

Ти ги разполагаш във времето, те ще почнат да произвеждат, да връщат през данъците. Разполагаш ги в тези три години и в това време влияеш и лекуваш болното място - икономиката.

Тези пари ги харчиш в три сфери - дребен и среден бизнес, инфраструктура. В селското стопанство задължително, увеличаваш някъде субсидията, изтегляш българската компонента на субсидията веднага през юли и август още след описването на земите за да може земеделецът да посрещне добре кампанията, да не взима кредити или поне да взима по-малко.

И третото е в общините. Бюджетът е ужасяващ за общините. Тия дупки не се сърдете на кметовете. Как няма да ги оправдавам кметовете! Няма финансиране. В момента няма никакво финансиране.

Това, което са направили много от колегите, а смятам че и в София сме направили, не мърда сега. Нека погледнем например (булевард) Тодор Александров. Има ли дупки? А сме го правили преди 10 години! И Сливница, Димитър Несторов!

Това правителство направи 1 милиард дефицит

Трябва да имаш смелост и фантазия да работиш в нестандартна ситуация, трябва да работиш нестандартно. А не да спиш цяла година. Защото това правителство и най-вече в икономическата сфера проспа тази година и ни върна назад.

Финансовият министър каза август миналата година, че предишното правителство им е оставило дупка в бюджета 500 милиона. Сега казва "Бюджетът има милиард и половина дефицит".

Е как успя да направиш за една година един милиард дефицит?
Никакви скрити договори. Как ще си шест месеца министър и на седмия месец ще откриеш скрит договор? Ами нали се прави бюджет.

Когато се прави бюджет 2010 той събира всичко, в него се отчитат всички приходи и разходи. Да не говорим смешни неща, че ставаме за смях на външния свят. Когато отидеш и кажеш на Оли Рен, че дефицитът идва от скрити договори, той ти праща статистиката да те проверява.

Намаление на ДДС на 18%

Разбира се, че ДДС трябва да падне! Това е съвсем логично.
ДДС имаше постоянен ръст. Сега име сериозен спад. Свива се данъчната основа. Трябва да се постараеш да разшириш данъчната основа, а именно повече хора да плащат. За да разшириш данъчната основа, единият от стимулите за икономиката и за да има повече оборотни средства, които да влизат и да се въртят в икономиката, трябва да намалиш в този критичен момент ДДС на 18%.

При 10% увеличение на данъчната основа ние ще съберем 6.8 милиарда, а не 5.8, както те предвиждат в актуализацията на бюджета.

Когато през 2000 г ДДС беше намалено от 22 на 20%, данъчната основа се увеличи с 20%. Приемам, че сега ще се увеличи с 10%. Ако се увеличим с 10%, ако спечелиш доверието на икономиката, ако накараш хората отново да инвестират, връщаш им бързо ДДС, оставяш им повече оборотни средства, тогава те ще излязат на светло и ще започне икономическата активност, ще ги теглиш напред. Това трябваше да го направят много по-рано и нямаше да имаме този драстичен спад.

Пенсиите трябва да се увеличат

1997 година сме увеличили два пъти пенсиите за 3 месеца!

Пенсионерите са този фактор, който ще увеличи потреблението. Те са най-лесния механизъм за увеличение на потреблението. Пенсионерът харчи всичките си пари. Ако му се увеличи пенсията той изяжда тези пари, не ги слага в книжка. Ако не купи на себе си ще отиде и ще купи на внучето си.

Първо сме длъжни на нашите родители, по това спор няма. Второ, трябва да се използва този икономически лост.

Знам, че в момента няма средства. Затова предлагаме в нашата програма да се атакува увеличаването на брутния вътрешен продукт. Към края на годината, когато има ефект, вече да се завърти колелото, да се използват лостовете, които да стимулират потреблението. И качваш пенсиите като първа стъпка за да може те да ти се върнат обратно в производството. Тоест потребление, което да стимулира производството.

При криза държавата не трябва да пести, а да харчи

Сега се прави точно обратното. В условията на криза държавата не трябва да пести. Държавата трябва да харчи! Министърът не може да ми се хвали, че спестил. Министърът трябва да излезе и да каже "Аз похарчих толкова и толкова".

Въпросът е за какво ги харчиш. Трябва да се харчи изключително инвестиционно, за създаване на работни места, за увеличаване на брутния вътрешен продукт, за да се компенсира стагнацията в икономиката, стагнацията в строителството, липсата на чужди инвестиции.

Затова ние искаме този икономически пакет от три милиарда, който да бъде харчен, но така да бъде харчен, че да отива при хората.

Казваме криза в Гърция, държавата похарчила парите. Но гъркът е богат! Държавата е бедна, гъркът е богат. Проблемът на България е, че и държавата е бедна и българинът е беден.