Спешно трябва да се направи ремонт на бюджета

Не харесвам тази полегналост на нашите политици пред ЕС, казва екскметът на столицата.

Интервю на Аделина Делийска за в. Новинар

Г-н Софиянски, много горещи спорове се разразиха тези дни по повод на антикризисните мерки, които правителството най-сетне обяви. Като експерт вие как преценявате – коя програма е по-добрата, тази на Синята коалиция или на ГЕРБ?

Нито едната, нито другата. Едно нещо е безспорно - че сините подкрепиха бюджета и го защитиха. А той е в основата на кризата. Затова звучи нелепо и смешно да имаш антикризисна програма, а да подкрепяш прокризисен бюджет. Според мен СДС и ДСБ заедно с икономическия екип на ГЕРБ задълбочиха кризата, гласувайки този бюджет.

Затова днешните им спорове звучат доста фарисейски. Каквито и да са техните програми, те са в конфликт с това, което направиха само преди месеци. Според мен основният проблем, който трябва да бъде решен незабавно, е да бъде актуализиран бюджетът, и то с максимално възможния дефицит.

И това го казах още през ноември м.г. в интервю пред вас в "Новинар". Още когато се правеше този бюджет, обяснихме, че е нереален и ние от ССД сме против. Не смятаме, че хората, които задълбочиха кризата, сега могат да ни изведат от нея. Те мислят грешно.

Коя е най-разумната първа стъпка, която трябва да се направи, за да излезе страната от задълбочаващата се криза?

Вече споменах, че веднага трябва да се актуализира бюджетът. По същество приемането на антикризисните мерки е откровено признание за грешния бюджет. Трябва да има две неща: различно оперативното бюджетиране и дългосрочно външно финансиране. Или най-тежкото – през помощ и споразумение с МВФ, което всъщност направиха Полша, Унгария, предстои и Гърция. Без външно финансиране не можем да се оправим.

Правителствените антикризисни мерки няма ли да помогнат?

Антикризисните им мерки са, извинете, смях в залата, както се шегувахме като деца. На една маса седнаха работодатели и синдикати, които имат абсолютно противоречиви интереси и се разбраха около нещо, което е нищо. Една част от тези мерки не са лишени от разум, но те не решават проблемите като цяло. Другите трябваше да бъдат приети преди бюджета. Голяма част от тях пък носят белезите на популизма.

Какъв е коментарът ви за мярка 13, т. нар. данък лукс?

Безспорно е, че има резерв в данък недвижими имоти. Какво е по същество данък лукс? Това е различна скала на данък недвижими имоти. Всички плащаме данък за собствеността си и това е правилно. У нас този данък сега е с ниски параметри. Собствеността е ангажимент, задължение, тя трябва да бъде поддържана. Този данък трябва да е по-висок. И това е единият резерв, който трябваше да бъде приет още преди бюджета. Даването на общините на по-голяма възможност да маневрират с този налог беше задължително. Тогава щеше да се осигури едно по-голямо финансиране на общините и да се освободи част от тежестта на общия бюджет, да се разпредели отговорността. Общините щяха да определят размера му в зависимост от спецификата на всяко отделно населено място. И при всички случаи щеше да генерира повече и по-справедливи приходи. Същото можеше да се направи и с налога за превозните средства. Икономическият екип на кабинета пропусна навреме да направи тези реформи и с това нанесе тези тежки щети.

Трябва ли да се пипа ДДС?

Поредната страхливост на финансистите е изразена в лутането им: ще вдигаме ДДС, няма да го пипаме. Не трябва да се бърка там. Има нещо много простичко – когато видиш, че ти намалява ДДС, ти ускоряваш обръщението му и го връщаш навреме. Така осигуряваш едно добро ниво на този данък в бюджета. Виждаме обаче тъкмо обратните действия – те задържат ДДС, лишават фирмите от средства, които са им дължими, след което пък дружествата бавят своята дейност и всичко замира. Има сбъркано мислене и аз съм изненадан от мълчаливото съгласие с всичко това на Мартин Димитров и Иван Костов. Те дълго мълчаха, а сега кокетно оспорват мерките. Грешна е философията на тази тройка воглаве със Симеон Дянков.

Трябва ли да се съкращава администрация, като една неотложна мярка?

Защо да се съкращава администрация, като има нужда от нея? България сега има да изпълнява съвсем нови функции. Трябва да се натовари този състав да работи максимално. Не може непрекъснато да се твърди, че ти липсва административен капацитет, а същевременно да го съкращаваш. Тази администрация може да е производителна в усвояването на европейските фондове и да донесе пари. Ако министрите и заместниците им са добри, могат да увлекат и поведат администрацията в ползотворна за държавата ни дейност. Тогава няма да се оплакваме, защото срещу европейския чиновник ще застане нашият, който ще свърши работата. А излишните структури да се съкратят, разбира се.

Икономиката затъва, но се работи активно по линия на борба с престъпността, това популизъм ли е?

Не бих казал, че едното трябва да е за сметка на другото и да се изключват взаимно. Работата за възстановяването на икономиката е задължителна. Но сигурността на хората е много важна. Честно казано, аз се чувствам по-спокоен за децата си, откакто се правят акциите срещу организираната престъпност като „Наглите” например. От друга страна обаче, смятам, че това може да става цивилизовано – с призовки, не с прекомерна показност, която създава страх. Моята майка (б.а. - която е адвокат) например ми казва: „Стефане, става страшно. Така влизаха по домовете ни на 9 септември и ни обръщаха къщата наопаки”.

От 20 години участвате активно в политическия живот, смятате ли, че сега има политизиране на изпълнителната власт – прокуратура, полиция и др.?

Когато една държава е в криза правителството има една основна цел – да изведе своята страна от това положение. Престъпността е част от причините за кризата, корупцията, икономиката също. Но е много важен начинът, по който се държиш в това време. Когато има криза, ти трябва да успокояваш хората, а не да ги плашиш. Да мотивираш хората, а не обратното. Не трябва да им размахваш пръст, а да ги убеждаваш, че всички сме в един кораб и само общите усилия, а не побоищата и конфронтацията, ще изведат този кораб в тихи води. Тук не споделям тази шумна и агресивна политика на правителството. Действията им са правилни по посока на по-голяма сигурност, но те трябва да внушават спокойствие, а не паника и страх. Лутането на икономическия екип създава несигурност. Страха от високи данъци, неплащането на земеделските субсидии, е прокризисна, а не антикризисна мярка.

Как ще коментирате отношенията ни на този етап с европартньорите от ЕС?

Не харесвам тази полегналост пред ЕС. За всяко нещо се казва: „Ще питаме Брюксел”. Говорим за енергийните проекти и веднага се казва ще питаме в ЕК. Е, кой ще знае повече за собствените ти енергопроекти? По-важно е управляващите да срещат одобрението на хората тук. Съдебната система може да не е съвършена, но не е редно да я сриваме така и в България, и зад граница. Ние трябва да убедим Брюксел, че сме прави, и тогава оттам ще ни изслушват с уважение. Така навремето успяхме за 4 седмици да подпишем с МВФ за борда. Ние наложихме нашите условия, а не те на нас. България трябва да има собствена политика, ясна визия и да казва какво ще прави на чиновника в Брюксел. А сегашното слагаческо поведение на политическия ни елит ме притеснява. Губи се чувството на националната ни независимост и самостоятелност. Това се прави от страх и липса на ясна стратегия.

Има ли криза в политиката, породена от лошия икономически и обществен климат?

Правителството не може да се справя и ако продължава така, наесен ще сме на избори. Започна вече бягане от потъващия кораб и в един момент на премиера ще му писне и ще отиде на избори наесен. Може би това ще е правилното решение за страната. Доверието в кабинета пада и това се вижда с просто око.

Не е ли малко рано толкова бързо да се отива на нови избори? Стопиха ли се новите надежди на българите?

Прави впечатление, че трима министър-председатели по различен начин обидно определяха своя народ и после непрекъснато търсят причините за своя неуспех. Иван Костов казваше, че българинът не го разбирал, замълча, обиди се и вече десета година политиката му върви "колкото по-зле, толкова по-добре". Симеон каза, че ни бил сбъркан чипът, и загуби изборите. Сега пък ни окачествиха като лош човешки материал. Аз мисля, че всеки наш премиер трябва да защитава всеки българин – и праведния, и съгрешилия.

Коя би била алтернативата в политическото пространство?

За мен има една алтернатива – това са 60% разочаровани граждани, които не гласуваха на последните избори. Ако те се мобилизират и разберат, че е много важно да са активни за своята съдба и развитието на държавата, то десните партии са принципната алтернатива. Никой не може да каже, че това правителство сега води дясна политика. Десните партии през пътя на обединение могат да станат носители на нова дясна политика.

Интервюто е публикувано във в. Новинар на 19-04-2010