Състезанието между Станишев и Борисов е като между охлюв и костенурка

Кризата се задълбочава - изключително тревожни са данните от първото тримесечие, твърди бившият премиер и кмет на столицата. Той предлага да се вдигнат рязко пенсиите и да се свали ДДС на 18%

Г-н Софиянски, излиза ли България от кризата?

Не излизаме, задълбочава се. Не случайно от партия “Съюз на свободните демократи” излизаме с цялостен стабилизационен пакет. В България има трайна тенденция за влошаване на всички икономически параметри. Не може бюджетът на държавата да се актуализира за шест месеца и да му влошиш параметрите спрямо актуализирания през декември 2009 г. бюджет – т.е. – ти признаваш, че 2010 г. ще бъде много по-лоша от 2009-та. Имаме трайна тенденция на икономически спад. Около 1 млрд. лв. от общо 1,6 млрд. дефицит можеше да бъде избегнат и той се дължи на грешна стратегия в бюджета.

Т.е., казвате, че има грешна политика на бюджет 2010?

Да, в резултат на тези грешки, неправилната работа с публичните финанси и световната икономическа криза икономическата обстановка в България силно се влоши. Изключително тревожни са данните от първото тримесечие на тази година – има рекорден спад на БВП, рекорден бюджетен дефицит, рекордно ниско ниво на чуждите инвестиции, рекордно ниско потребление. Само за една година всички икономически параметри изразяват трайни тенденции на влошаване.

Има ли логика в нападките на премиера Бойко Борисов към предшественика му Сергей Станишев за оставеното тежко “наследство” във всички сфери?

Състезанието между Станишев и Борисов е като състезание между охлюв и костенурка. Няма да кажа кой кой е, но за охлюва ще уточня, че има предимството, че може да се качи нагоре...И при двамата страната ни продължава да е трайно на последно място по икономически показатели в Европейския съюз.

Какво според вас, трябва да се направи, за да живне икономиката. Няма ли изход от ситуацията?

Необходими са спешни мерки, изразени в административна реформа и пакет от икономически мерки за развитие на селското стопанство и икономиката, което да доведе до спиране на тенденцията на спад на БВП и постепенно постигане на икономически растеж. В противен случай рискуваме икономическата криза да прерасне във финансова и в политическа с тежки последствия за развитието на България като равноправна страна-членка на ЕС.

Какви по-конкретно трябва да бъдат тези спешни мерки?

Нашият стабилизационният пакет предвижда 3-годишен период и е на стойност около 3 млрд. евро, извън текущите бюджетни разходи. Тези средства трябва да са само за ръст на БВП, т.е. – да са за дейности, които произвеждат БВП, за да спре спадът в икономиката. Трите сфери, в които трябва да се насочат са: икономиката, селското стопанство, общините.

Откъде ще се вземат тези 3 млрд. евро?

1 млрд. трябва да бъдат от заеми или от емитиране на облигации с участие на банков ресурс от страната. Друг 1 млрд. може да е от деблокиране на част от държавния резерв, но целево – за сферите, в които се произвежда, а не просто да отива в бюджета. А останалата част от средствата – отново около 1 млрд. евро, да влязат в стабилизационния пакет от оперативните програми – пак по специален режим, само за качване на БВП. Смятам, че още тази година може да се стигне до ръст.

В какви сфери по-специално трябва да осигури растеж на БВП този стабилизационен пакет?

Назовах вече икономиката, селското стопанство и общините. По-конкретно имаме пред вид подпомагане на дребния и средния бизнес чрез облекчени и бързи процедури по оперативните програми “Конкурентноспособност”, “Развитие на селскостопанските райони” и създаване на механизъм от работещи гаранционни модели. Трябва да има ускорено финансиране на основни инфраструктурни проекти – двете магистрали, метрото в София и подготовката на мега проекта тунел под Шипка, ускорена рехабилитация на енергийната и водопреносната мрежа в страната. Трябва да се осигури допълнителна субсидия за животновъдството, целево увеличаване на дела на капиталовите разходи на общините за готови проекти в сферата на пътната инфраструктура, строителството, рехабилитацията на детски градини и училища и др. Сега извън сферата на сигурността никъде нищо не върви, заспала работа.

Поддържате ли старата си идея за ново административно деление на страната?

Да. Сега 28-те областни управи основно блокират работата на кметовете – това правят. Трябва да има ново административно делене на страната на пет региона с условни наименования, пак казвам – условни –

• Мизия
• Тракия
• Добруджа
• Пиринска Македония
• София.

Регионалните губернатори да се избират – например от следващата година, от населението. Най-сетне така регионалната реформа ще се случи.

Наясно сте с кухнята на държавната администрация като служебен премиер. Казахте, че има нужда от реформи там.

Реформата в държавната администрация е необходима, с оглед на новите икономически цели и най-вече на усвояването на европейските фондове в периода до 2010-а година. В сегашната си структура, в която не бяха направени никакви съществени промени, които да отразят новите приоритети, държавният и областният апарат не са адекватни на потребностите за развитие на страната. Резултатите са очевидни – блокиране на административната система и критично ниско ниво на усвояване на еврофондовете.

Какво предлагате в тази ситуация?

Административната реформа трябва да се развие в две посоки – на държавно и на местно ниво.

Трябва да се закрие Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и да се създаде Министерство на енергетиката – принципал на енергийната инфра-структура и отговарящо за енергийната политика и международните енергийни проекти.

Трябва да се създаде ново Министерство на еврофондовете, Агенция на държавното участие с основни функции принципал на остатъчните дялове от държавната собственост, приватизационен и следприватизационен контрол и Агенция на туризма, която да поддържа инфраструктурата на традицонните български курорти и знаковите исторически обекти, и мащабна рекламна кампания на България като туристическа дестинация.

През 1997 г. като премиер първото, което направихте, беше рязко вдигане на пенсиите, тогава също беше криза.

И сега казвам – да се вдигнат еднократно пенсиите при актуализацията на бюджет 2010 или най-късно с бюджет 2011, за да се стимулира потреблението. Те имат най-бърз ефект върху потреблението. С тази мярка през 1997 г. съживихме малкия и средния бизнес.

С колко трябва да се вдигнат пенсиите, според вас, за да живне потреблението, имайки пред вид традиционните им мизерни нива?

Искам вдигането на пенсиите да е радикално, от порядъка на 10%, но имах среща с ръководството на “Подкрепа” и синдикалистите ми охладиха ентусиазма – представиха ми състоянието на общественото осигуряване и възможностите на бюджета. Не съм подготвен с параметри, както например за ДДС, но пенсиите трябва да се обвържат с ръста на БВП. Като има ръст, веднага бих “връщал” в тях, дори и с риск за минимална инфлация в резултат, за да се задвижи икономиката.

А за ДДС какви са ви разчетите, наскоро се говореше, че има опасност данъкът да се вдигне от 20 на 24%?

Наред с еднократното увеличение на пенсиите, предлагаме и още една допълнителна мярка– намаляване на ДДС от 20 на 18% от втората половина на тази година още с актуализацията на бюджет 2010 г. и еднократно рязко вдигане на пенсиите, за да се стимулира вътрешното потребление.

Ако ДДС се намали на 18% веднага, ще се увеличи събираемостта на този данък и приходите от него ще достигнат 6,8 млрд. лв., колкото управляващите първоначално бяха заложили. При ниво на ДДС от 20% ще бъдат събрани едва 4,6-4,7 млрд. лв., което е 70-80% от заложените от правителството 5,8 млрд.

Интервю на Мария Костова, БЛИЦ