В политиката трябва да има фантазия
Г-н Софиянски, сега ли е пика на кризата в страната ни и какъв съвет бихте дал на българите – как да живеят, че да не стигнат дъното, тъй като предколедно десетки хора остават без работа, стотици не си получават заработените вече заплати …?
Кризата започна още по времето на тройната коалиция поради лоша преценка и грешни бюджети. Погрешно бе допускан излишък, който в края на всяка от четирите години на тяхното управление се разпределяше по неясен начин. Това много сериозно затрудняваше икономиката и създаваше проблеми.
Световната криза се отрази на България по време на тройната коалиция, защото не бяха предприети необходимите мерки. България имаше достатъчно възможности и потенциал да не бъде засегната толкова тежко от кризата, тъй като е по-малка държава.
Новото правителство влезе с много обещания и с предпоставките за преодоляване на срива. Мисля, че новата управа имаше начин да преодолее тези трудности и тежки последствия. Най-напред беше наложително да се направи бърза актуализация на бюджета, да се наложи нова политика и друго икономическо мислене, различно от това, на което фактически сме свидетели.
Грешката, която се допусна е, че не се актуализира по-рано бюджета, а паническото му коригиране през декември доказва, че беше проспан един полезен период от време. Бюджетът трябваше да бъде актуализиран веднага от новото правителство, за да може да се осъществи по-плавен преход между този от предходната година и настоящият.
Като огромна грешка отчитам и финансовата политика през последните шест месеца. За съжаление, не само не се преодоляха грешките на тройната коалиция, а се задълбочиха. Съмнявам се, че финансовият министър притежава качества и квалификация за поста, който заема.
Това е оценката ви като икономист и експремиер, който извлече България преди години от финансов колапс и чудовищна инфлация за онова време, но кажете, какво да прави човекът, за да оцелее?
Мога да отговоря много точно: не зная. Защото, както са хаотични и непредвидими финансовите политики на предходното и на сегашното правителство, човек не може да се ориентира. Не се вижда някаква последователност, няма някакви ясни тенденции и перспективи в развитието на икономиката, в бюджета на държавата, и затова трудно може да се даде съвет какво да се прави.
Хаосът се насажда всеки ден – ту казват, че ще вдигат пенсиите, ту се отричат от това. Хем обещават да дават детски надбавки, хем после се отмятат. В нищо не личи някаква ясна стратегия на финансовия екип.
И все пак, нека да погледнем и какъв потенциал има пред България. Пред страната ни остава възможността да усвои над 7-те милиарда Евро, които не бяха усвоявани при предходното правителство. Затова първото, което бих посъветвал е да се търсят възможности за изработването на проекти в сферата на обявените за евентуално стартиране програми.
Един мислещ човек, който търси някакво развитие, трябва да започне от малките и да стигне до големите програми. Вървят програмите за селските райони, от друга страна общините ще печелят, ще правят търгове. Това се сферите, в които сега трябва да се насочи инициативата.
Проектите за разработване на алтернативни източници на енергия са друга много важна възможност с голяма перспектива. В тази насока също има неясна и хаотична политика – спират се разрешения, стопира се развитието на такива проекти.
Бих посъветвал хората да се насочат и към земеделието. Там има субсидия, която независимо, че закъснява, ще бъде усвоена, ако хората работят съвестно.
Кое е първото нещо, което властта трябва да направи, за да помогне на гражданите в този труден период?
Да променят бюджета. Той е рестриктивен, силно ограничителен, страхлив. Той не е подходящ за време на криза. Създаден е от хора, които не знаят какво да правят и в незнанието си гледат да запазят някакво статукво.
Какво точно трябва да се промени в бюджета?
Първо, разходната му част да се увеличи рязко. Да бъде ориентиран към увеличаване на потреблението, към стимулиране на икономиката. Да бъдат финансирани силно дейности, които много бързо да правят оборот на бюджетните средства. Например, да се увеличат пенсиите, за да скочи потреблението, т.е. като имат повече пари, тези хора ще пазаруват повече и по-често. Второ, да се насочат средства в общините, които всеки ден трансферират приходи и имат бърз оборот на пари.
Също в земеделското стопанство, за да си осигурим добрата реколта. В алтернативните източници на енергия, защото към тях напират чужди инвестиции и трябва да търсим реализация.
Важно е да се потърсят програми за подобряване на комфорта на панелното строителство, защото в такива сгради живеят по-голяма част от българите. Тези жилища трябва да се санират и подобрят и правителствени програми в тази насока ще активизират икономиката. Това ще съживи жилищния пазар и строителния потенциал, който в момента няма къде да се реализира.
Това вече е и политика, и използвам повода за преход – ти като заклет десен политик, смяташ ли, че дясното пространство вече е пренаситено?
Не съм съгласен. Хората, които подкрепяха и преживяха реформите в момента нямат символ. Борисов погълна СДС и ДСБ. За съжаление, проблеми има във ВМРО, РЗС и те не дават перспективи. Това остави избирателите вкъщи.
Погледнете синя София с колко малко хора излезе на последните местни избори. Никога толкова малко столичани не са гласували. Вижте цифрите 120 000-150 000 гласоподаватели са избирали кмет при потенциал от близо милион – десните хора си останаха вкъщи. За тях я няма емоцията, мотивацията.
Ще спре ли това роене и люспене, характерно предимно за партиите вдясно?
В проблемите сред десните аз виждам и някакъв потенциал. Тези, които следят политиката виждат, че и в БСП има сериозни проблеми - там изчезна всякаква идеология, свиха се до краен предел като влияние и присъствие. Там вече има повече олигарси, отколкото работническа класа.
Смятам, че постепенно Бойко Борисов ще овладее центъра. Но ще се освободи място за една нова консолидирана дясна партия с хора, които са за динамичното развитие на държавата.
Вижте, не може постоянно министрите и премиерът да казват, че за всичко ще питат Брюксел. В политиката трябва и фантазия, нужно е да имаш собствено мнение, и да го отстояваш. Да можеш да убеждаваш онези в Брюксел и те да казват: „ти реши, аз те подкрепям”.
Кой забави развитието на България през последните 20 години?
Забавиха ни Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Това бяха трите правителства, които задържаха развитието на държавата. Решенията за влизането в ЕС и НАТО не бяха взети по тяхно време, затова не е тяхна заслугата за влизането ни там.
Да вземем по аналогия правителствата от 1919-1939 година – един също 20-годишен период, с тежки събития, кърваво потушени революции. Но България тогава от държава, която е плащала репарации, през 1939 година стига до 6 място в Европа по икономическо развитие и българският златен лев е имал покритие.
В този период за нито един момент не са били допуснати до властта левите. Затова съм категоричен, че ако България иска да има силна икономика, трябва да се опре на дясната политика.
Излезе или оставаш в политиката?
За мен политиката е работа. Продължавам да работя. Има време. Имам амбиции.
От 59-тимата кметове на София само двамата с Иван Иванов в различни периоди сте управлявали по 10 години, кои са приликите и разликите?
Той е свършил много повече от това, което аз успях да направя. Това е разликата. А другата е, че той е бил назначаван. А аз бях директно избиран. Тръгнах си заради сметището в Суходол. А то се използва и до днес.
Харесваш ли София днес?
Винаги съм я харесвал. Имам един принцип – като напусна веднъж един кабинет, никога повече не влизам в него.
Простил ли си на всички, които ти причиниха 4 съдебни дела, заведени за две седмици?
Жалостив човек съм и прощавам на объркани хора. Аз съм Софиянски. А кой е Филчев ? Виж, Татарчев всеки знае кой е.
Какво ще пожелаеш на българите преди Коледа?
Много инициативност. Защото държавата няма да дръпне нагоре българина. И трябва българинът да издърпа своята държава от дъното. Няма нов и стар цар, има само инициативен българин. От него зависи семейството му, хората около него, града му, държавата му.
Интервю на Аделина Делийска
Публикувано във в. Новинар, на 18-12-2009 г.