Храната е петролът на България!
Господин Софиянски, вие сте икономист, как според вас се отразява световната икономическа криза на България? Според премиера нашата икономика си остава незасегната от световните процеси.
Практически България изпревари света с кризата. От миналата година ние сме с рекордно висока, двуцифрена инфлация. България отложи и няма никакви шансове в момента да изпълни критериите за влизане в еврозоната, което значи, че по-рано от 2015 няма никакъв вариант еврото да влезе в България. Най-ясният измерител на кризата е последното място на България по всички икономически показатели в Европейския съюз.
Критикувахме правителството за разпределението на бюджетния излишък. Какви са забележките ви?
България в момента има един силно стагниран бюджет и един излишък, който се харчи ръчно. Какво ни каза тройната коалиция с разпределението на излишъка? Каза: „Ние можехме да дадем по-високи пенсии, но не дадохме. Ние можехме да построим 10 километра магистрала, но не я построихме. Ние можехме да развием по-добре здравеопазването, но не го развихме”. Дават се 180 милиона лева за пътната мрежа. Това би било добре, ако те бяха отделени през март-април, за да се усвоят през лятото, когато е активният сезон за строеж. Строителството на километър магистрала е около 10 милиона лева - 180 млн. са най-малко 18 километра.
Как за два месеца могат да се построят 18 километра, когато правителството за 3 години не направи и толкова? Това означава, че тези средства или няма да бъдат усвоени, или ще бъдат дадени авансово на конкретни фирми, защото няма време дори за тръжни процедури. Логиката на бюджета е сбъркана и с документа, който прие за разпределението на излишъка, тройната коалиция призна, че е направила лош бюджет. Освен това разпределените средства вече не са същите заради инфлацията. Ако през лятото с тези пари е можело да бъдат построени 2 километра магистрала примерно, сега вече те са 1,5 километра. Имаме страхливо правителство с неясна икономическа политика.
Споменахте инфлацията. Какво трябваше да направи правителството в икономически аспект, за да я предотврати и да подобри живота на хората?
Като икономист виждам два основни проблема в тези 13 процента инфлация до момента. Първият е, че тя не отразява увеличението на цените на газта и енергията, което предстои. Този индекс ще продължи да се покачва.
Вторият важен момент е, че храните продължават да поскъпват. България няма петрол, няма природни ресурси, но можеше да произвежда храна. Храната е петролът на България. Така, както една петролна държава в условията на криза печели от петрола, така България трябваше да печели от храната. Трябваше да има навременно субсидиране на земеделците. При една добра правителствена политика нашите храни трябваше да присъстват в много по-голяма степен европейските пазари.
Цялата опозиция критикува правителството, но не успяхте да се обедините в постигането на конкретна цел – свалянето на това управление. Предсрочните избори възможни ли са все още?
До избори вече трудно може да се стигне. Десницата не успя да потърси и да създаде обща позиция. Аз не слагам ГЕРБ към десницата, защото първо, идеите им не са ясни и второ, начинът, по който работят, е много по-близък до Станишев, отколкото до едно дясно разбиране. В десницата няма принципни различия, напротив има обща позиция, но тя не съумя да я представи единно пред хората.
Как гледате на общите действия между ГЕРБ, ДСБ и СДС и формата Европейска народна партия (ЕНП)?
Положително. Всяко нещо, което се оформи като обща антиправителствена конфигурация е добре, но остава един въпрос: "А ние, българите, какво правим?" Обединението около ЕНП е хубаво. Българинът е свикнал някой друг да му казва какво да прави. Но има и българи като нас, които искат самостоятелност и независимост.
Аз съм бил председател на първата партия, която е приета в ЕНП (ОХДЦ - бел. ред.), индивидуален член съм на европейската десница, канят ме, ходя и на събирания. Европейските десни ще ни помогнат, но пътя трябва да го намерим ние. Не бих казал, че най-удачното нещо беше заповедта за уволнение на правителството. И аз я подписах, за да покажа подкрепа на общата позиция, но всеки здравомислещ човек знае, че заповедта е индивидуален акт с лична отговорност и тази трагикомичност даде възможност на премиера да се подиграва с опозицията.
ДСБ и СДС не се ли опитват да се спасят като парламентарно присъствие на гърба на ГЕРБ?
Дори и да е така, това би било добре. Аз бих ги подкрепил, дори само това да им е целта. Но все ми се струва, че те искат да използват силата на ГЕРБ в момента. От друга страна, веднага идва въпросът защо не използвахме царя по този начин преди четири години.
Вас ви упрекваха точно затова преди години...
Аз исках тогава да елиминираме БСП от властта и да влезем в едно дясноцентристко мнозинство. Така нямаше да се стигне до днешната ситуация да работим с ГЕРБ, който е продукт на БСП и НДСВ. Приемам позицията на ДСБ и на СДС като липса на избор.
А каква е позицията на ССД?
Идва времето на малките силни, които ще победят големите слаби. Защо ги наричам малки силни? Защото малките партии са стигнали до тази степен на консолидация, която не предполага вътрешни конфликти. Те са много по-близки до това, към което се стремим - гражданското общество. Там са хора, обединени от общи конкретни идеи.
Например мисията на ССД е да защитим дясната икономическа политика. По същия начин партии като ВМРО, "Гергьовден" и земеделците имат свои мисии. Те също стигат до една степен на консолидация, в която защитават конкретна идея. И ако малките десни се обединят, те имат шанс за много по-голям успех, отколкото големите партии, които са специалисти по всичко и където конфликтите непрекъснато излизат на преден план.
ССД като силна малка партия при добро сътрудничество с други силни малки партии има шанс не само да има свое парламентарно присъствие, но и да го използва, за да защити идеите си.
Възможна ли е предизборна коалиция между тези малки силни партии, както ги наричате?
Не е възможна, а е задължителна!
Има ли място партия като ЛИДЕР в такава коалиция?
ЛИДЕР също олицетворява конкретна гражданска позиция и това е позицията на предприемачеството.
Не се ли смесват прекалено много бизнес интересите и политиката?
В това няма нищо страшно. Аз не съм от хората, които се притесняват от това, стига политиката да помага на бизнеса. Това е философията. Работата на политиката е хората да живеят по-добре. А това става с добра икономика.
Защо държите на мажоритарна система и задължително гласуване?
Смятаме, че отговорността при депутатите трябва да се персонифицира, а това става с мажоритарен избор. Тогава връзката между депутата и гражданина е много по-дълбока.
В България има шанс при една мажоритарна система в парламента да влязат личности, които могат да влияят с познанията и уменията си върху развитието на страната.
За задължително гласуване. Трябва да преминем през този етап на демократично развитие и ще се обоснова с това, че в момента двете държави със задължително гласуване са Гърция и Белгия. Гърция е родината на демокрацията, а Белгия е столицата на сегашна обединена Европа.
След като тези две знакови държави са приели задължителното гласуване, означава, че има логика в него. За България е важно ние да изравним правата на хората – задължителното гласуване прави хората равнопоставени. Ако останем в досегашната форма, влизаме в обществения конфликт, който се вижда днес – парламентът се разминава с обществените нагласи. Със задължителното гласуване ще имаме много по-точна проекция на обществото в парламента.
Какво е отношението ви към водещите политици у нас?
Не бих искал да давам квалификации на всеки поотделно, но не им се сърдя, като правят квалификации по мой адрес. Обаче напоследък се забелязва една стабилност в поведението на президента - равна отдалеченост от всички партии, което смятам за положително.
Интервю на Десислава Апостолова
в. Новинар, 19-10-2008