За бюджет в криза се иска икономическо мъжество

Cлед скучни среднощни дебати бе приет бюджет 2010. Още преди гласуването му сигналите за политиката на този бюджет бяха силно противоречиви.

Бюджетът

Последният бюджет на тройната коалиция беше обявен за лош - и си беше такъв. Но какво последва:

• Бюджетът (за 2009 г. - б.р.) е лош.
  Ще го актуализираме - няма да го актуализираме - и накрая го актуализираме през декември.
  Навременната актуализация щеше да доведе до по-плавен преход към бюджет 2010 и щеше да очертае икономическите виждания на правителството.
• Ще балансираме бюджета - няма да го балансираме - ще формираме излишък.

Накрая формирахме излишък, но той е откъснат от хляба на българина. Излишък по време на криза - голяма грешка!

Акзиците

• Ще вдигнем акциза - няма да го вдигаме. Накрая остана някъде посредата.

Пенсиите

• Ще вдигаме пенсиите - няма да ги вдигаме

Коледни надбавки

• Ще има коледни надбавки за пенсионерите - няма да има. Последно може и да има, но за сметка на 13-а заплата на чиновниците - излишно противопоставяне на родители срещу деца.

Резерва

• Ще държим резерва в търговски банки - няма да държим резерва там.

Детските надбавки

• Ще махнем детските надбавки - няма да ги пипаме.

Цялата тази икономическа лутаница и липсата на ясно виждане доведе до сегашния вид на бюджет 2010 и аварийното актуализиране на бюджет 2009.

Един бюджет трябва да бъде адекватен на икономическата ситуация и да е построен така, че да прави утрешния ден по-добър от днешния.

Какъв бюджет е необходим в условия на криза?

Безспорно е, че сме в криза.

Основният измерител е силно свитото потребление. Хората купуват по-малко, икономиката произвежда по-малко. Следователно философията на бюджета трябва да стимулира потреблението. Как?

Като се работи на ръба на дефицита и на ръба на риска с максимално възможно увеличаване на разходната част.

Приоритетите в разходната част трябва да доведат до бърз оборот на парични средства и свежи пари в обращение. Посочвам част от тях:

1. Бързо изплащане на държавните задължения, за да влязат свежи пари в икономиката.
2. Възможно най-ранно изтегляне на увеличението на доходите (най-вече на пенсиите), което ще доведе до стимулиране на потреблението в ежедневието.
3. Увеличаване бюджетите на общините - предимно в частта им за капиталовите разходи. Осъществяването на бюджета на общините е на дневна база и освен че разходите са за подобряването на живота в населените места, те водят и до постоянна трудова заетост.
4. Бързо разплащане на земеделската субсидия за 2008-2009 г. и изтегляне на националната субсидия за 2010-а през юни, веднага след разчертаването на земите. По този начин освен че ще се осигури прибирането на реколтата и подготовката за следващия сезон, ще намалее необходимостта от кредитиране на земеделските стопани.
5. Бързо решаване на въпроса с лихвоточките не само законодателно, но и чисто финансово. Увеличаване на цената на лихвоточка на 10 ст. и облекчени процедури за целевото усвояване на тези средства ще съживят замрелия жилищен пазар.

Сигурен съм, че при сериозна работа могат да бъдат очертани и други подобни стъпки.

Такъв бюджет може да доведе до временен дефицит. Това не е страшно, освен че може да предизвика намръщването на някой европейски чиновник.

Но трябва да се търсят привлечени средства от МВФ и структурните финансови институции. Така, както направиха редица европейски държави, които подготвиха пакети за излизане от кризата.

Външни средства трябва да бъдат мобилизирани максимално бързо, за да послужат като мостово финансиране до започването на по-интензивно усвояване на средствата от европейските фондове.

Това са рискови стъпки, които изискват икономическо мъжество. Но при тази обществена подкрепа на правителството е недопустимо да не бъдат предприети.

Пороците на приетия бюджет

Вместо това, каква е философията на приетия бюджет:

Силно рестриктивен, с подценена приходна част. Има тревожни тенденции като отлагането на държавни плащания, забавянето на земеделската субсидия и намаляването й с повече от 2 лв. на декар поради отпадането на възстановяването на акциза на горивата за земеделските стопани и др. Нещо като в приказката:
Настрадин Ходжа тъкмо научил магарето си да не яде... и то взело, че умряло.

Подценената приходна част е традиция, въведена още от времето, когато Костов беше финансов министър. Тя води до излишъци.

Отчетеният преди ден излишък е признание за грешна оценка. Излишъкът по време на криза е последното, от което България има нужда. Ако тези средства бяха отишли за навременно плащане на земеделската субсидия или за покриване на държавни задължения, икономическата обстановка дори към декември щеше да е по-различна.

Работата на един министър е да харчи, а не да икономисва.
Защото от това зависи ежедневието на хората. Друг е въпросът, че харченето трябва да е правилно, за което към това правителство има високи очаквания.

Позицията на СДС и ДСБ буди недоумение

Политиката на излишъка в бюджета беше остро критикувана от опозицията в предния парламент и то с основание. Остава открит въпроса защо СДС и ДСБ подкрепят такъв бюджет.

Ако липсата на опит и слабата икономическа квалификация на Мартин Димитров могат до известна степен да му служат за оправдание – то какво да кажем за Иван Костов?

Надали осемте години в опозиция са го деквалифицирали като икономист. Зад неговата подкрепа прозират користни цели на човек, който има ясна представа за последствията от този бюджет, но не носи отговорност.

Бюджетът е сеитба!

Цифрите в него са семена, от които трябва да поникне нещо добро.

Калпави семена не водят до добра жътва.

Статията е публикувана със съкращения във в. 24 часа на 11.12.2009 под заглавие: “Разхлабете колана за доходи, общини, фермери”.